сряда, 22 април 2015 г.

Факти от историята на град Варна и на България от 7000 години.


Най-ранните следи от човешко присъствие във Варна са засвидетелствани от старокаменната епоха (палеолита) преди около 100 000 г., както и от мезолитните находки от района на м.Побитите камъни.
  Доказателство са среднопалеолитни кремъчни сечива, открити при строежите на заводите в долината  на изворите на Девня. От късната старокаменна епоха са няколко други кремъчни сечива и отломъци, намерени при разкопки в района на м. Побитите камъни. Изследвана е и т. нар. Малката пещера при гр. Белослав, където освен кремъчни изделия са намерени и кости от животни, ловувани от тогавашните хора. Важно място  заемат и мезолитните находки от района на м. Побитите камъни до Варна – единственото находище отсреднокаменната епоха (ок. 10000–7000 г. пр. Хр.) на територията на България. Това са т. нар. кремъчни микролити – свидетелство за опознаването от човека на съставните сечива, изработени от малки кремъчни пластини и други материали – дърво, кост. Някои от тях са се използвали като върхове за стрели.
През каменно-медната епоха (енеолита) (V хил. пр. Хр.) с опознаването и овладяването на металургията на медта и златото, както и на засилването на търговските контакти със земите на север и юг и използването на морското крайбрежие като пътна артерия във Варненско започва нов етап в развитието на обществото. Проучванията на енеолитната епоха във Варненско обхващат няколко обекта от  цивилизацията „Стара Европа“
От ранния енеолит (първата половина на V хил. пр. Хр.) датират жилищни нива от селищните могили при с. Голямо Делчево и при с. Сава, представени в музейната експозиция от сечива от камък, кост и рог, глинени и костени антропоморфни и зооморфни фигурки, както и от множество керамични съдове, украсени с врязани линии.
Средният енеолит (4500–4000 г. пр. Хр.) е засвидетелстван от находките от селището при гр. Суворово, от селището в местността “Батареята” край с. Виница, от селищните могили при с. Левски, с. Голямо Делчево и с. Сава.
Най-често съдовете са украсени с щампована украса, нанасяна с печати, изработени от миди с назъбен ръб. В чертите на града са открити едни от най-древните поселения по Черноморието с над 7000 годишна давност от  цивилизацията „Стара Европа“.
   През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира около 4400 г. преди Христа. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък иглина.
  Съгласно Уикипедия, и официално приетите постулати за начална година в историята на град Варна се сочи 570 г. пр.н.е. -създаването на гръцка колония на йонйския град Милет по времето на мидийския цар Астиаг. Това е доста несериозен подход към фактологията.
  Харман твърди, че думи, които досега са били считани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“ и се използват и до днес - камина, маслина, керамика, метал, химн и др.
Писмеността на тази цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите.
Харман потвърждава,това,което отдавна знаем,че най-старото злато в света е намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г.-5000 пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.

 Мисля,че е време да се обърнем към фактите с по-различен поглед от гръцката и римската история и постулатите натрапвани ни по политически и други външни причини.
  Научно доказано е,че при максимума на обледеняване при последната ледникова епоха  нивото на световния океан е било с 120—135 метра по-ниско от съвременното поради това, че голяма част от водата от хидросферата е била под формата на ледени покривки с дебелина 3—4 км. По този начин много от съвременните плитки шелфови морета не са съществували -Жълто море,Северно море, Персийския и Сиамския заливи, а други са били значително по-малки.По това време ледената покривка е обхващала  Скандинавския полуостров, северната част на Европа и Източноевропейската равнина.
 Последната ледникова епоха завършва около 10 000 години пр. н. е. с краткотрайното Алерьодско затопляне, последвано от ново застудяване, наречено късен дриас.
Съществуват научни теории свързани с катастрофални събития, разразили се в Черно море преди около 70 века. Една от възможните хипотези създадена от проф. Петко Димитров – 1982 г. и допълнена от американските учени Ryan and Pitman 1997 за възникването на Черно море гласи, че преди около 7500 години същото представлявало безотточно сладководно езеро. Тогава бреговата линия на Черно море са се намира на около 60 км. източно от Варна,а Черно море е било сладководно езеро. Нивото му  е било 80-120 м. по-ниско от сегашното. По това време започват да се образуват дълбоководни минерални утайки, резултат от екологична катастрофа,а при дълбоководните изследвания на периферията на шелфа са открити фосили на сладководна риба и веднага върху нея соленоводна средиземноморска риба.
Противоречиви са предполагаемите причини за екологичната катастрофа.
По същото време възниква и сероводородното заразяване, като сероводородът е достигал до повърхността в тогавашния новообразуван солен черноморски басейн. Затова са наричали Черно море „море на смъртта” в шумерския епос за Гилгамеш.  Преди 130 г. Джордж Смит, уредник в Британския музей в Лондон  разчита плочките от Ниневия и те са друго независимо доказателство за катастрофалните събития.
Очевидно от Средиземно море през Дарданелите, Мраморно море и Босфора  нахлува солена вода,и унищожава сладководните животински видове и покрива плодородните до тогава равнини,които в настоящия момент са шелфа на Черно море.
 Бреговата линия на Босфора е около 30 km. Максималната ширина  на северната му част е 3700 m, а минималната – 750 m. Дълбочината в средата на протока варира от 36 до 124 m.  Учените са изчислили,че след разрушаването преградата на Босфора  при земетресение от Анадолският разлом или друг катаклизъм, започва повишаването на нивото на водата в Черноморския сладководен басейн с около 10-12 см. на денонощие.
 Нивото на Мраморно море е било по-високо с около стотина метра. Водата е започнала да залива цъществуващите селища. Хората, които са живели на самия бряг, започват да се изместват към вътрешността, да мигрират.  Основните потоци на миграция са на юг към Месопотамия и Египет, други  към Европа, сочат археологическите находища. Ествествен път за миграция  е била р. Дунав,сочат разкопките на редица селища, които се намират в района на днешна Сърбия.
 Дълго време сероводородът е бил на повърхността отравял е и атмосферата и цялата околоност е била необитаема. В морето дълги години не е имало никакъв живот.
 Характерна особеност на Черно море и сега е наличието на сероводород в концентрация 11 – 14 ml/l на варираща дълбочина от 90 – 150 m до дъното, което прави невъзможно съществуването на живи същества, с изключение на някои анаеробни бактерии, под тази граница. На дълбочина между 100 и 200 m водите на Черно море почти не се смесват. Разликата в солеността на водата от повърхността и от долните слоеве е постоянна и основна отличителна черта на Черно море. Поради липса на смесване на водите в 90 % от обема на Черно море (на 150 – 200 m дълбочина) няма кислород, оттам и живот. Спорен е въпросът дали слоят, наситен с кислород, все повече се стеснява.
 Наблюденията върху съдържанието на сероводород във водите на Черно море през последните 50 години показват относително постоянство в неговата концентрация и вертикалното му разпределение. Що се отнася до динамиката на сероводорода, е налице равновесие – от една страна, продуцирането му в дълбочинни води и утайки, и от друга – химичното и биологичното му окисляване. Средните количества, установени още през 1891 г. , не се различават съществено от съвременните.
От откриването на сероводорода в Черно море са изминали повече от 120 години. Едва ли акад. Андрусов е предполагал, че неговата експедиция ще направи изключително откритие, когато се сблъскал с безжизнената сероводородна зона и извадил първите утайки с миризма на “развалени яйца”. Още тогава той смятал, че сероводородът се образува в резултат на гниенето на органичните съединения, които се отлагат на дъното и от които се отделят серни съединения.

 И така след катастрофата,и началото на гниенето и разлагането и появата на сероводорода,хора изгубват стария си поминък,започва миграция  и много от тях отиват в Месопотамия,в Египет около Нил, и в дива тогава Европа и създават нови цивилизации,нови империи и държави.
 Част от тях,разбира се се отдалечават от морето,но техните потомци се връщат по новите брегове на Черно море.
  Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V — началото на IV хил. преди Христа или преди 7500-7600 години.
През 1972 година при изкопни работи за прокопаване на канал между две предприятия в Западна промишлена зона, в района на Варненското езеро, на повърхността излезли жълти парченца със странна форма и украса. 22-годишният тогава младеж, който намерил скъпоценностите не разбрал първоначално, че са златни, заради по-бледия им цвят. Все пак разровил и събрал всичко, което успял да намери и го прибрал в кутия за обувки. Няколко дни златото е стояло в кабината на багера му, без да подозира, че това съкровище ще обърне сензационно историята на света.
  Когато се прибрал в родният Дългопол, младия Райчо Николов показал намереното на родителите си, а те веднага се свързали със съседа - проф. Димитър Златарски, тогавашен шеф на местния музей, който от своя страна се обадил на археолози и на шефа на Варненския музей тогава – д-р Иван Иванов. Веднага започнали разкопки на мястото, на което било намерено златното съкровище.
По-късно изследванията показват, че е чисто 24-каратово злато. Специалистите били категорични, че това е част от гробен инвентар в халколитно гробище, датиращо от около 5000-4400 година пр.Хр.
Той дава основание да се преосмисли епохата и приблизителната година на възникването на град в района на сегашна Варна.
 Находките от "Варненското злато" са най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400  г. пр. Хр.) или преди 6400 години.
Забележително е,че във Варна все още няма открито селище, а само гробище.
Спорни остават няколко научни съобщения за град под водите на Черно море на около 55 км. на изток на континенталния шелф и за селища под повърхността на Варненското езеро.
 Некрополът е разкопаван от археолога Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт показва, че в тази ранна епоха на усвояване на металообработването, на Балканите вече са съществували наченки на държавно образование и се е появила царската институция.
Некрополът във Варна се отнася към медно-каменната епоха (енеолита). Смята се, че е бил използван около 150 - 200 години, в края на петото хилядолетие пр.н.е. Всъщност точното датиране е спорно, защото различните методи, използвани от археолозите дават разлики от около 700 години?
Отритото обработено злато само в един гроб е повече отколкото цялото количество злато от тази епоха, намерено в света. Тези златни предмети доказват, че тук е имало изключително високо равнище на прогрес, технологични умения, което доказва, а и променя схващането за родината на цивилизацията в света, а именно т.нар. Култура Варна. Част от златните украшения имат дупки в определен ред и пропорции на числата Pi (3,14) и Fi (златното сечение). Това е доказателство, че е имало система от мерни единици, много по-прецизна и стара от Египетската и Шумерската системи за измерване. Оказва се, че най-древната геометрия, т.е. числото Пи е възникнало по нашите земи, поне 40 века преди Питагор.
 Закодираните математически закономерности, по-късно са използвани за египетските пирамиди, Стоунхендж, готическите катедрали, твърдят археолозите.
 Диаметърът на позлатена керамична купа (един от уникалните артефакти) отпреди 7000 години представлява в действителност златен еталон - мярка за дължина, равна на т.нар. царски лакът, въплътена в пирамидата на египетския фараон Хуфу и използвана при строежа на Хеопсовата пирамида. За сакралната връзка между ареала на Варна и пирамидите в Гиза, както и за Варна като първа столица на духа още през 30-те години на миналия век, говори и Учителят Петър Дънов.
 Откритията в него предхождат тези от Египет и Близкия изток и е очевидна приемствеността  на Арийските от Месопотамия и Египетските по поречието на Нил, със златарите и ковачите от Култура Варна.
  Безспорно е и влиянието на цивилизацията от Варненския залив и Черно море, което е оказала върху зараждането на европейската култура.
  Дуранкулашкия некропол и селище, както и  Варненския некропол  дават основание за  заключението, че тези хора  са живели на сегашното дъно на Черно море.
 Иван Иванов смятаха, че селището на хората от некропола се е намирало в днешното Варненско езеро.
 През следващите векове градът е независима общност (полис), която се превръща в един от основните търговски центрове в Черно море.
През 341 г. пр.н.е. Филип II Македонски обсажда Одесос, но не го превзема поради постигнато примирие. Само след около 10 години неговият син Александър Македонски успява да завладее града, който остава македонско владение до смъртта на Лизимах през 281 пр.н.е., след което възстановява независимостта си.
През 15 г. градът влиза в състава на новосъздадената провинция Мизия, а през 2 век е обграден с нова крепостна стена от римляните.
След разделянето на Римската империя през 395 г. градът е включен в границите на  Византия.
Независимо от своите владетели — елини, траки, македонци или римляни — Одесос остава винаги град със самостоятелно управление, с развита култура, търговия и занаяти, както и селище с традиции в сеченето на монети.
Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза нанасят сериозни удари върху града.
През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с  Атила, като така успява да го отдалечи от града.

По този начин на Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.
Един от паметниците на древния Одесос са Римските терми. Те са най-голямата антична обществена сграда, открита досега в България, и най-голямата като площ баня на Балканския полуостров. Останките се намират в югоизточната част на днешна Варна.
Името Варна идва с Аспарух и е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор през 680 г. във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите. Хронистите пишат буквално „… и българите стигнаха до така наречената Варна близо до Одесос… “.
В края на 8 век,когато на власт е хан Кардам Варнае вече в пределите на българската държава.
Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но през 1190 г. цар Иван Асен I я освобождава.
Варна остава трайно в българската държава от пролетта на 1201 г., когато цар Калоян наново възвръща града.
През 13 век — 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци.Повече от 30 години се рушат венецианските складове,които се използваха до тогава.
 През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. От1372 г. до 1391 г. Варна е включена в Карвунското княжество на Балик. През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци и освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г.
  На 10 ноември 1444 г. край Варна обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III Варненчик итрансилванския войвода Янош Хунияди са разбити от османците.
През 18 век — 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 г. и 1828 г. През май 1854 г. във Варна се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война(1853 г. — 1856 г.).
По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена жп линията Русе — Варна, която спомага за съживяването на търговията. Във Варна се създават община, банка, болница, училище,църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.
На 12 март 1860 г., десет години преди създаването на българската екзархия, е отслужена църковна служба за пръв път на български език.
На 24 май 1862 г. за първи път във Варна са почетени Св. Св. Кирил и Методий.

През есента и зимата на 2009 и пролетта на 2010 американската наука забеляза, отбеляза и призна най-древната цивилизация и народ "СТАРА ЕВРОПА",процъфтяли от 6200 г.до 4500 г пр.н.е.по българските земи и част от балканите,отбеляза професор Дейвид Антони.
Неочакван фурор предизвика в Ню Йорк изложбата "Изгубеният свят на Стара Европа", писа тогава “The New York Times”.
Дълго преди разцвета на Гърция и Рим,дори много по-рано от възникването на първите градове в Месопотaмия и Египет,в долното течение на Дунава и Предбалкана е живял народ, изпреварил своето време в търговията,изкуството и техниката.
В последните дни на 2009 много американски специализирани издания,а и ежедневници отбелязват ,че в периода на своя разцвет цивилизацията „Стара Европа“ е била едно от най-развитите места на Света.
Отбелязват още,че през 1972 г. край Варна е открит Варненският некропол и неговото халколитно съкровище. Също така и комплексът в Дуранкулак, който е основно неолитно селище със своите 1 200 гроба, които съдържат най-голямото праисторическо съкровище в Югоизточна Европа.
Обитателите на Северозападното Черноморие са били високо развита общност, чиито традиции са навлезли в културното наследство на тракийската етнокултурна общност и по-късните древно гръцки цивилизации,най-старата от които ок. 2700–1120 пр. Хр. — е Микенската цивилизация.
Дъглас Бейли от Университета в Сан Франциско пише в каталога на изложбата „Изгубеният свят на Стара Европа“следното:
“Способността да създават,използват и разбират символичните предмети като статуетки, определя хората като такива.Тази способност обединява нас съвременните хора със хората от неолита и художниците от палеолита“.
Свидетелство за това са експонатите златни, медни и керамични образци, като гривни, статуетки и съдове, които по думите на Мишел Луи Сефериад, антрополог от Националния център за научни изследвания във Франция, са обгърнати с древни мистерии, култове и митове.
Пак по нашите земи са открити и НАЙ-СТАРИТЕ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ В СВЕТА. От селищната могила край село Караново е изкопан глинен печат, чиято възраст се определя на 3000 - 3500 г. пр.н.е. Приблизително от този период са и находките от Трансилвания /Румъния/ и край Винча /Сърбия/. Още по-стари са знаците върху малко глинено съдче, намерено край село Градешница /Врачанско/ - от 3500 - 4000 г. пр.н.е.! За сравнение ще посоча, че шумерската писменост, считана доскоро за най-стара в света, е възникнала към 3100 г. пр.н.е., а египетската - около 3000 г. пр.н.е.
Поради големия интерес изложбата "Изгубеният свят на Стара Европа" продължи до 25 април 2010 година.
Сега и Европа започна да забелязва тези факти.
Нови открития доказват нещо наистина сензационно: Балканите са люлката на цивилизацията, тези земи са били обитавани от една високо развита култура, която е много по-стара от месопотамските цивилизации, пише Дойче веле. Харалд Харман в своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация”  доказва, че Балканските земи са били обитавани от цивилизация, която развива първата писменост.
Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”. Според археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр.
Харман твърди, че думи, които досега са били считани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“ и се използват и до днес - камина, маслина, керамика, метал, химн и др.
Писмеността на тази цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите.
Харман потвърждава,това,което отдавна знаем,че най-старото злато в света е намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г.-50000 пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.

Ето и някои от по-актуалните изследвания на  генотипа на българите. 

Изследване на iGENEA,за генотипа на българите което разбуни духовете:
49% траки
11% македони
15% славяни
15% елини
5% финикийци.

През 2010 год. Българският Генетичен Проект към американската лаборатория „Family Tree DNA”представи своите резултати от извършени 110 ДНК теста на българи:
От получените резултати се вижда, че българите принадлежат до голяма степен към траките:
- хаплогрупа I се заражда на Балканите преди 25.000 години. Вероятно нейният предшественик, хаплогрупа IJ пристига от северна Месопотамия през Мала Азия на Балканите в по-ранен период. Така, че твърдо вероятно е първото заселване на Европа, тръгнало през балканите, да е било от хаплогрупа IJ или от нейнят предшественик IJK (Схема 1). В България се срещат под-клоновете : I1, I2* и I2a2, като най-разпространен е I2а2 (Схема 2). Старото пред-тракийско население на Балканите- Пелагсите, или „Пелгари“, както и Я готите и Дарданите принадлежат кам тази хаплогроупа. По-ранното зеселване на балканите на хаплогрупа I от хаплогрупа Е например, може лесно да се докаже, като се сравнят вариациите на гена.
Известно е, че гена търпи по-големи вариации там където едно население пребивава по-продължително време.

В Националния пресклуб на БТА акад. Ангел Гълъбов, директор на Института по микробиология към БАН цитира данни от мащабно генетично проучване "Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ", извършено в продължение на две години от български и италиански учени.
Българите са с индоевропейски произход, а не с тюркски, както се приемаше досега и това е удар върху подобни твърдения.




ИЗТОЧНИЦИ:
“The New York Times”.
 Харалд Харман „Загадките на Дунавската цивилизация” .
Иван Маразов, „Митология на златото“, ИК „Христо Ботев“, София, 1994, с. 21-61.
Славчев 2012: Д. Славчев. Керамиката като извор за погребалните практики през късния халколит (по данни от гроб №43 от Варненския некропол). –
Collegium Historicum  T.2, София 2012, 11-27.
Уикипедия,https://bg.wikipedia.org/
Дойче веле.
Ivanov 2000: I. Ivanov. Varna necropolis: The dawn of European civilization. – Iv. Ivanov, M. Avramova – Treasures of Bulgaria, vol 1 2000.
Ucko 1969: P. Ucko. Ethnography and archaeological interpretation of funerary remains. World archaeology, 1969. 1, 207, 262-280.
Шумерския епос за Гилгамеш.
Димитров П., Д. Димитров. 2003. "Черно море, Потопът и древните митове".
Димитров Д. 2010. Геология и нетрадиционни ресурси на Черно море. Издателство “Онгъл”, Варна.
Праистория» Най-ранните следи от човешко присъствие Археологически музей-Варна.
Пейчев В., Д. Димитров. 2012. Океанология. Варна. Изд. Онгъл.
Сайт на Археологическия музей, Варна
Информация за Варненски халколитен некропол.
Информация за съкровището от Варненския халколитен некропол
Праистория на град Варна
Древното селище при Дуранкулашкото езеро - Езерният град.
Вретос (гръцки консул) - " La Bulgarie ancienne et moderne"
И. Николау, учител - " Одиссос"
П. Контогеорги - "Няколко исторически сведения за Варна" .
http://www.moreto.net/s.php?n=159316
"International Journal of Legal Medecine".

Българският език за формирането на славянските езици и славянската и православната култура.

ТРАНСФОРМАЦИЯ НА АМЕРИКАНСКИТЕ ИНТЕРЕСИ И ПРИЯТЕЛИ.

Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.