сряда, 29 април 2015 г.

Българският език за формирането на славянските езици и славянската и православната култура.

Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език,основополагащ  в Киевското княжество, Русия, Сърбия, Влашко и всички православни славянски народи,като добива значение на общ книжовен славянски език.
 Историческото му развитие се характеризира с четири условни периода.
1). Дописмен  език, до 9 век.
 Най-достоверната теория за формирането на българския народ е основана на фактите за сливането на три отделни племенни групи на Балканския полуостров в периода V - X век- траки, славяни и българи. През V-VI век  славяните се заселват в  Мизия, Тракия и Македония, където се смесва със завареното  население от  траки,българи, гети, готи,гърци,келти, римски и гръцки колонисти и други.
С утвърждаването на България от Аспаруховите българи и на Куберовите българи в дн. Македония през VII век  и особено след  приемането на християнството за единна религия, езика говорен от аристокрацията,армията и църквата  става за официален в страната през IX век.
 През този период на Балканите се утвърждава и етнонима българи, като в него се включват,траки,българи (при Аспарух не е първото заселване на българи в Мизия,Тракия и Македония),славяни,готи,гети, власи, кумани, печенеги и други европейски и азиатски народи, заселили се по българските земи.
  2).Старобългарски църковнославянски период (9-11 век).
Обхваща периода между приемането на езика за официален в България  със създаването на първата славянска азбука (глаголицата) през 862 г. от Константин-Кирил Философ (св. Кирил).
  Борис I Покръстител приема християнството заедно с целия си род през 864 година, години след като  Кубрат прави това,но той успява постепенно и трудно да наложи  християнството в цяла България,една от трите най-големи европейски империи,заедно с Византийската и Франкската империя.
 През 870 година Борис I постига автономност на българската църква. През 886 година той,посреща в България учениците на Кирил и Методий и  България става  родина на славянската писменост.
 През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от  Св. св. Кирил и Методий през 50-те години на 9 век. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица - азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.
 Някои букви в кирилицата са заети отгръцката азбука; за онези звукове, които нямали гръцки съответствия, се използвали опростени варианти на глаголическите букви.
През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става основоположник и средище на цялата славянската култура и писменост.
  3). Среднобългарски период (12-14 век)
Приблизително обхваща периода от възстановяването на Втората българска държава до падането под османско владичество.
 Езикът на Второто българско царство става основополагащ и се приема в Киевското княжество, Русия, Сърбия, Влашко и всички православни славянски народи,като добива значение на общ книжовен славянски език.
 Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава е пренесен в Киевска Рус от митрополит Киприан, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език. Киприан, митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия, е признат официално през 1472 г. за светец и чудотворец.. Автор на агиографски съчинения. Принадлежи към Търновската книжовна школа.Той българин, от известния болярски род Цамблак.
 Григорий Цамблак, митрополит Киевски (1415 - 1419), го нарича "брат на нашия отец", под което най-често се разбира, че Киприан е бил чичо на Григорий.
 През този период са се извършили редица важни промени (разпада се поадежната система при имената, преход към анатлитична система и др.).
   4).Новобългарски период и правописни реформи.
След XIV век българският език достига онова състояние, което му отрежда специфично място сред славянските езици. Езикът се оформя окончателно.   Историческото развитие на българския език може да се опише като преход от синтетизъм (старобългарски) към аналитизъм (съвременен български).
През епохата на Възраждането и при създаването на Третата българска държава,влияние върху българския език оказва нереформираната руска лексика,приета в руския от старобългарския и църковно славянския и така бива „върната“ в новоизграждащия се български книжовен език като църковнославянска и старобългарска. По същото време и от 1944 до 1990  навлизат и голям брой думи от чисто руски произход предимно в обществено-политическата и научната области.
След Освобождението народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната – Русе, Варна,Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на ятовата граница. С това се подчертава разграничението между литературния език и западните говори.
Тогава ясно се отделят като диалекти шопският в Софийско, Пернишко, Кюстендилско, Самоковско и в Северозападна България,трънският диалект, а също така и македонският диалект,който днес в така наричащата се Р. Македония се опитват да легитимират като отделен език от българския в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и други.
През 19 век Българското книжовно дружество утвърждава Дриновски правопис. След освобождението той е кодифициран с някои корекции в нормата известна като Иванчевски правопис с българската азбука от 32 букви.
В 1921-1923 г., по време на земеделската власт, е въведен така нареченият Омарчевски правопис, много сходен с комунистическата реформа от 1945 г. С падането на земеделците от власт предишният правопис е възстановен.
Днес българският език се изписва на кирилица.Съвременната българска кирилица има 30 букви.
 Църковнославянският език е класическият и богослужебен език на Българската православна църква, на православните славяни и румъни. От времето на Светите седмочисленици на него са написани първите преводи на Евангелието, трудовете на светите отци, православните богослужебни книги, възвишена религиозна поезия, исторически разкази, пътеписи и много други.
Старобългарският език е изиграл изключителна роля при формирането на славянската православна култура. Негова късна руска редакция от (ХVІ в.) се утвърждава като общ богослужебен език под името църковнославянски език. Той прави възможно богослужебното и духовно единство на всички православни християни и изразява общата култура и славянски дух.
Църковнославянският и съвременният български език не са два различни езика, а две форми на нашия роден  език.

ЛИТЕРАТУРА:
Иванов, Й. Българското книжовно влияние в Русия при митрополит Киприан. - В: Иванов, Й. Избрани произведения. Т.1. С., 1982.
В.Д. Фартусов, Руководство к писанию икон святых угодников Божиих в порядке дней года. Опыт пособия для иконописцев. Москва 1910 [Репринт: Москва (Русскій Хронографъ), 2002].
Гл. Киприан (святой, митрополит всея России) // Русский биографический словарь : в 25-ти томах. — СПб.—М., 1896—1918.
Русские святые: 1000 лет русской святости / Жития собрала монахиня Таисия (Татиана Георгиевна Карцева). Москва (Азбука), 2000.
Жития русских святыхъ, собрала монахиня Таисия, Ню Йорк 1984.
 Образуване на българската народност-проф. Димитър Ангелов.
Димитров Д. 2010. Геология и нетрадиционни ресурси на Черно море. Издателство “Онгъл”, Варна.
Уикипедия,https://bg.wikipedia.org/
За църковнославянския език и основите на българистиката проф. дфн. Румяна Златанова
Oсобености на църковнославянския език и реформата на св. патриарх Евтимий интервю с проф. Георги Попов
Богослужебният език и неговата разбираемост. История и съвременни проблеми Димитър Димитров.
Праистория» Най-ранните следи от човешко присъствие Археологически музей-Варна.
Светският и църковният български език свещ. Ангел Величков.

Русия и Китай демонстрират на САЩ,НАТО и Европа военна сила и единство в Средиземно море .

Факти от историята на град Варна и на България от 7000 години.

Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.