четвъртък, 9 март 2017 г.

България на три морета. Цар Иван Асен II - Клокотница.

България на три морета. На 09 март 1230 г. при крепостта Клокотница, Цар Иван Асен II разгромява  Император Теодор Комнин  и франкските рицари,наемници.


 Иван Асен ІІ  е цар на България от 1218 до 1241 г. Той е син на Цар  Асен I.По майчина линия, Йоан Асен II е пряк наследник на византийския император Роман IV Диоген  и неговата съпруга Анна Алусиан.
Дядо му по майчина линия е от Дуклянската династия  е пряк потомък на цар Самуил, а по майчина посредством Анна Диогениса, на Аароновия клон на Комитопулите.
 В годините на детство си Цар  Иван Асен II е станал свидетел на смъртта на своя баща, а впоследствие и на чичовците си. Прекарал е над 10 години при съюзниците на баща си,куманите,във Волжска България и в руското Киевско княжество.През 1217 г., след 10 годишно изгнание, Иван Асен II се завръща в България с дружина от волжски българи*,българи-кипчаци* от северното черноморие и Крим*,руски бойци, бродници и отряд кумани* и българи, за да си върне бащиното наследство, българския царски престол. Според източниците той се придвижва с хиляда лодки, по течението на Днестър, а след това нагоре по Дунав. Цар Борил се укрепява в Търново, но след седеммесечна обсада, столицата бива превзета, а узурпаторът Борил е свален от трона и ослепен. През пролетта на 1218 г. за цар на българите е провъзгласен Иван Асен II.
Чрез умела дипломация, династични бракове и силна централна власт Иван Асен II превръща България в могъща държава. Подчинява отцепилите се по времето на Борил боляри. През 1221 г. сключва договор с унгарския крал Андрей ІІ и се оженва за дъщеря му Анна-Мария, като получава Белградска и Браничевска област.
 Цар Иван Асен II насочва външната си политика на юг към Епирската държава на Теодор Комнин. За да си осигури мир с българите, епирският владетел сключва съюз с Иван Асен ІІ, скрепен с брака на брат му Мануил Комнин с принцеса Мария. През 1228 г. цар Иван Асен ІІ е поканен за опекун на малолетния император Балдуин ІІ.
 По този повод епирският владетел Теодор Комнин тръгва на война с лъжлив маньовър срещу Латинската империя,а фактически срещу българите като съюзници на латинците.
Сражението става на 09 март 1230 г. при крепостта Клокотница (до днешно Хасково).


 Иван Асен II разгромява  Теодор Комнин  и франкските рицари – наемници,като вероломно нарушенията договор бил побит на върха на копие.

  Теодор Комнин вероломно нарушил мирния договор и нападнал България. Войската му минала покрай Одрин и тръгнала по горното течение на р. Марица.
Битката се е състояла край  река Клокотница и едноименното село, между българската войска, водена от цар Иван Асен II и войската на Император Теодор Комнин, като доста по-малобройните българи напълно разгромяват епирската империя, пленяват епирския Василевс заедно с цялото му семейство, а войската му освобождават.


"В лято 6738 , индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка  и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката  на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си , тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин."


В своята «Стихотворна хроника» Ефрем монах, който по принцип за тази епоха ползва сведенията на Акрополит казва:
«...ала когато битката започнала,
той претърпял нечуто поражение,
била безславно смазана войската му.
Бил хванат в плен от тези мизи-варвари
и при Асен отведен бил нещастният,
а с него и тълпа от благородници,
а с тях и множество пленени воини...»


Епирските войски са напълно разгромени и Иван Асен ІІ взема в плен Теодор Комнин. След тази победа българският владетел превзема Тракия, Македония, Влахия и Албания. България отново излиза на три морета и си възвръща величието от времето на цар Симеон.
 През 1231 г. се влошават отношенията с Латинската империя поради приемането на йерусалимския владетел Жан дьо Бриен за настойник на малолетния Балдуин ІІ. С подкрепата на папата през 1232 г. унгарците нахлуват в Белград, Браничево и Видин, но биват отблъснати от севастократор Александър. Така се стига до разрив със западната църква и прекъсване на унията, сключена от цар Калоян през 1204 г.



Иван Асен ІІ налага своето влияние и над Сърбия чрез брака на една от своите дъщери със сръбския княз Стефан Владислав. След победата при Клокотница започва да се титулува ”Цар на българи и гърци” и построява в Търново църквата ”Св. Четиридесет мъченици” и много други църкви и манастири.

 Иван Асен ІІ сключва съюз с никейския император,през 1235 г. скрепен с брак с дъщерята на Иван Асен ІІ, Елена.
 По силата на този договор и на църковния събор в Лампсак е възстановена Българската патриаршия (1235). Достига се пълен разцвет на Средновековна България. Българите подкрепят Никея при обсадата на Константинопол през 1236 г.
През 1237 г. Иван Асен ІІ се оженва за Ирина, дъщерята на Теодор Комнин и установява мир със съседите си. По това време от изток идват татарите. Българският владетел е първият, който разбива един техен отряд през пролетта на 1241 г.
Цар Иван Асен ІІ умира на 24.06.1241 г., като оставя на своите наследници най- могъщата държава в Европа.

  *„То бо бе преже земля болгорец малых за Камою, промеж Великая реки Волги и Белыя Воложки… А большие болгары на Дунае… “ История на Волжска България".
През тези векове двете Български държави-България и Волжска България   се развиват отделно,но за ужас на "поръчковите" историци са в постоянни контакти. В образуването на първата държава на Българите на Дунав участват три главни етнически групи:траките-българи, които живеели там от древни времена, славяните, които проникнали на Балканите през V-VII век, и българите кутригури, които се върнали по родните земи в началото на VII век., като изиграли решаваща роля при създаването на новата държава със стройната държавно-военна организация,която съхраняват през вековете.
В образуването на Волжка България, заедно с българите, значителна роля изиграли живеещите там  угро-фини, а в началото на Х век и кипчакските племена,(в по-голяма или по-малка степен смесени с българите,както показват последните генни изследвания),бортаси и западни кимаки.Неоспоримо е  антропологическото сходство между Дунавските и Волжките Българи и особено видно в гробниците на Ола Тархан и Нови Пазар.
В Средновековието и дори по-късно се срещат предмети и атрибути с корена „болгари”. Например, изделията от мека кожа, били наричани  „Ал Булгари“ в Изтока и Централна Азия.
В Италия, доброто зимно грозде наричали „болгаро”, а в Румъния – „булгарине”,(повечето румънци са си българи), в Русия – „булгар”.

 Старите руските хроники отразяват единството на дунавските и волжките Българи и техния общ произход. Първите те наричат „Черни Българи“, а вторите – „Бели Българи“. 

Общият им произход се потвърждава и от редица арабски летописи. От XII – XIV век  има запазени сведения за братските взаимоотношения между Волжките и Дунавсите Българи: така например, в 1235 г. унгарските мисионери, начело с Юлиян пристигнат в България, където управлявал Иван Асен II, цар на всички Българи и гърци. Тук им обяснили откъде да минат, за да стигнат до Волжка България, където унгарците искали да видят своята прародина. С две думи, съществуването на Волжка България и пътищата към Дунавска България са били известни в XII-XIII век.  

 В Казанските летописи от XVI в. Успоредно с описанието на Волжка България се дава информация и за Дунавска България. През XIII век първият руски историк Татищев пише – „преди да отидат към Дунав, Българите са живели в Поволжието, а столицата им била великия град Брахим.

 

Източници:
Иречек, Константин (акад.), „История на българите“, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1978 г.
Хилендарски, Паисий, „История славянобългарска“, 1762. Белова̀, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2003 г.
Fine, Jr., John V.A. (1991). The Early Medieval Balkans. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0472081493.
Niketas Choniates, Nicetae Choniatae Historia, Bonn, 1835.
Biliarsky, Ivan. Word and Power in Mediaeval Bulgaria. Leiden, Boston, Brill, 2011. ISBN 9789004191457. с. 582.
Божилов, Ив., „Фамилията на Асеневци (1186 – 1460)“, Издателство на БАН, София 1985 г. OCLC 14378091.                                                       Василев, А. А., „История на Византийската империя“, 1935 г.Алишев, Салям. Болгаро-казанские и золотоордынские отношения в XIII-XVI вв.. Казан, Татарское книжное издательство, 2009. ISBN 978-5-298-01841-8.
Город Болгар. Культура, искусство, торговля. Отв. ред. П. Н. Старостин. Сост. М. Д. Полубояринова. М., 2008.
Владимиров, Георги. Другата България на Волга: изгубената цивилизация. София, „Световна библиотека“, 2009. ISBN 978-954-574-004-6.
Абу-Али Ахмед Бен Омар Ибн-Даста. Известия о Хазарах, Буртасах, Болгарах, Мадьярах, Славянар и Руссах. Факсим. изд. Минск, 2010.
Яруллина Ал-Булгари, Татяна. Волжка България и Европа: Историко-културологични очерци. ISBN 978-954-804-136-2.         http://www.rozetabg.сом

НАЙ-ДРЕВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Най-после я забелязаха и в Европа.

Забранената история на България.

Забранената писменост на България.

Забранената българска история на Крим.

Забранената обединена България.

Забранената история на България за Одринското споразумение,Цариградският и Ангорския договори с Турция.

 Забранената история на България.Нова подмяна на българската история и археология и неглижиране на истината.

Руско-турска освободителна война и Освобождението на България от турско робство и още нещо.


Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.