сряда, 5 април 2017 г.

Цар Калоян-император на България и Румъния,преди 812 години разгромява рицарите кръстоносци на латинският император Балдуин I,а него пленява.

Цар Калоян-император на България и Румъния,(Rex Bulgarorum et Vlachorum),преди 812 години побеждава рицарите-кръстоносци на латинският император  Балдуин I,а него пленява.
На 14 април 1205 г. се провежда битката при Одрин, една от най-великите и значими битки в българската история, в която цар Калоян напълно разгромява прехвалените западни рицари,кръстоносците,цветът на западното военно изкуство.


Един от най-великите български държавници Цар Калоян, се възкачва на престола в преломно време. По-големите му братя – болярите Петър и Асен, организират въстанието за освобождението на България от византийско владичество в 1185 година,което е успешно, българската държава е възстановена след близо два века.
 Според една от клаузите в мирния договор с Византия Калоян е изпратен като заложник в Константинопол. Две години по-късно той успява да избяга и се завръща в родината. Калоян помага на двамата си братя в управлението на освободените земи. Асен и Петър обаче стават жертви на заговорници. През 1197 година младият владетел остава сам, при сериозна болярска опозиция и война с Византия. Той обаче разполага със силни оръжия: дипломатически талант, ловкост в преговорите, умение да противопоставя своите противници, дори да привлича своите врагове, като например Иванко, убиеца на брат му Асен.


Калоян се превръща в отговорен държавник и опитен политик, независимо от това, че е поел властта на около 30 години.
 През 1199 г. Калоян,привлича на своя страна назначения за управител на Пловдив,Иванко, и Добромир Хриз, владетел в Македония. Иванко е заловен чрез измама от императора и хвърлен в тъмница, а Добромир Хриз прави сделка и Византия оцелява.Калоян през1201 г., подчинява управителя на Смолян Йоан Спиридонаки,привлича братовчеда на василевса Мануил Камица и отново отстъпника Добромир Хриз.
Калоян започва военни действия срещу Византия, нахлува в Тракия, превзема силната тракийска крепост Констанция- Симеоновград.


Веднага след това Калоян превзема гр. Варна, последното владение на Византия северно от Стара планина. Тя е защитена от голям гарнизон западни рицари. Българските войски обсаждат града и на третия ден,24 март 1201 г.,след щурм овладяват крепостните стени и го превземат.
Защитниците и управителите на Варна са  хвърлени в рова на крепостните стени и Калоян си спечелва прозвището Ромеоубиец.
Византия е принудена да иска преговори за мир и той бива подписан през 1202 година. По силата на този договор на Калоян е признато правото да владее земите северно от Стара планина.1202 г. е сключен мирен договор между България и Византия. Император Алексий III Ангел  признава българските завоевания в Поморавието, Белградската и Браничевската област.1202 г. е началото на IV кръстоносен поход. Ръководител на похода е  Бонифаций Монфератски.


През 1202 г. унгарският крал Емерих, упр. 1196 – 1204) напада България и превзема оспорваните области Белград, Браничево и Ниш, като Ниш  прехвърля на своето протеже за сръбския престол, Вукан Неманич.
 Калоян,който не оставя никое вражеско действие ненаказано, отвръща през 1203 г.,и качва Стефан Неманич на сръбския трон и отвоюва  Белградската и Браничевската области с помощта на куманските си роднини.
 Срещу 85 000 сребърни марки Венеция се задължава да превози кръстоносните войски до “Светите места”.Синът на сваления и ослепен император Исак II Ангел, Алексий IV Ангел, иска помощ от кръстоносците.
 Унгарският крал Емерих ІІ превзема Белградската и Браничевската област. Предоставя Ниш на сръбския жупан Вълкан, негов васал.Това не харесва на Калоян и той  връща  под българска власт Ниш, Белградската и Браничевската област и връща на престола сръбския жупан Стефан II Неман.

Превземането на град Зара от кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход през ноември 1202 г. и тяхното споразумение с Алексий IV Ангел (1203 – 1204 г.) да отвоюват бащиния му трон довежда до промяна на геополитическата ситуация на Балканския полуостров.
  Кръстоносците се насочват към Цариград и установяват  пред неговите стени през юни-юли 1203 г. и византийския василевс Алексий III Ангел (1195 – 1203 г.) търси военната помощ на българите.
 Цар Калоян отказва исканата му военна помощ и бързва да ускори водените преговори за сключване на уния с Римската църква.
 В писмото си до папа Инокентий III, писано скоро след тези преговори, цар Калоян известява, че гърците изпратили при него своя патриарх, който от името на византийския император му направил следното предложение: „Veni ad nos, coronabimus te in imperatorem et faciemus tibi patriarcham, quia imperium sine patriarcha non staret“, тоест „Ела при нас, ще те коронясаме цар и ще ти направим патриарх, защото царство без патриарх не бива“.
 На  13 април 1204 г.. кръстоносците превземат Константинопол и в продължение на три дни го разграбват. Византийската империя с център Константинопол пада. На нейно място се създава  Латинска империя. Първи император на Латинската империя става графът на Фландрия – Балдуин. Оформят и други нови държави – Никейска империя, Епирско деспотство, Трапезундска империя. Първите две стават претенденти за наследството на старата Византийска империя.

Рим търси в България съюзник.
Калоян настоява пред Ватикана за царска,(императорска) корона (а не само за кралска,което е по-ниско ниво) и самостоятелна църква и за патриаршеска титла на търновския архиепископ. Папството разчита чрез България да разшири влиянието си сред православния свят.
 На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в Търново. На 7 ноември той миропомазва архиепископ Василий за примас на Българската църква, а на следващия ден – 8 ноември 1204 г. – от името на папа Инокентий III провъзгласява Калоян за крал (rex Bulgarorum et Blachorum) и му връчва корона и скиптър.
 Калоян сключва уния – съюз и признава върховенството на католическата църква. Папската благословия и коронация придават голям авторитет на българския владетел в цяла Европа. 
Факсимиле от преписка с папа Инокентий ІІІ, съдържаща формулата: „Калоян, цар на българи и румънци:


 По това време, западните рицари са превзели Константинопол и  създали Латинската империя.
Ромейската аристокрация в Тракия се обръща за помощ  към Калоян,което е добре известно на  папа Инокентий.
 Тракийските градове се заклеват да го приемат за свой владетел, ако им помогне да се избавят от властта на рицарите,което Калоян приема.
Латинският император  Балдуин I е съветван да се опита да се съюзи с българите,но гордостта и заслепението му са пълни и той отказва.
 Самоувереният в победата си Латинският император Балдуин I тръгва на поход, за да накаже непокорните българи-тракийци с всички войски, които има на разположение. В Адрианопол,сегашен Одрин, на 29 март 1205 г., той вижда над крепостните стени да се вее знамето на цар Калоян, (rex Bulgarorum et Blachorum). Рицарите обсаждат града, опитват да подкопаят крепостните стени,но са подложени на непрекъснати нападения от приятелската на Калоян куманската конница.


На 14 април 1205 г. се провежда битката при Одрин, една от най-великите и значими битки в българската история, в която цар Калоян напълно разгромява прехвалените западни рицари,кръстоносците,цветът на западното военно изкуство.
Битката започва с атака на конницата,голяма част куманска,която веднага след това демонстрира бягство, за да подмами  рицарите.
Част от кръстоносците се втурват да ги преследват,включително и император Балдуин и пада в засадата на основната част от българската армия.
Дотогава смятани за непобедими, западните рицари биват напълно разгромени, а в плен пада самият император Балдуин. Той е отведен в Търново, където остава пленник в "Балдуиновата кула" в Царевец до края на дните си.
След битката армията на Калоян започва да напада латинските владения на широк фронт. Там загива и вдъхновителят на IV-я кръстоносен поход, престарелият венециански дож Енрико Дандоло. В битка в Източните Родопи е убит и кралят на латинското Солунско кралство – Бонифаций Монфератски.
 Рицарите претърпяват  тежко поражение в битката при Русион (1206 г.), състояла се край крепостта Русион. При опитите за контраатака на брата на император Балдуин – Хенрих Фландърски, латинците успяват да навлязат в Източните Родопи и да опожарят селища в Северна Тракия, но Калоян се справя блестящо от стратегическа и тактическа гледна точка с Латинската империя с маневри и нарушаване на бойния строй на  силните при открито фронтално нападение тежки рицарски конница и пехота.
Военната кампания през 1205 г. приключва с влизането на Калоян в Пловдив. Градът му бива предаден от пловдивските павликяни.
 В хода на военните действия напълно в гръцки стил, гръцката  аристокрация се отмята от съюза си с Калоян и преминава на страната на латинците, поради което българският цар започва война на изтребление в Тракия. В резултат на това Пловдив е разрушен обсаждани са последователно Адрианопол, Димотика, два пъти Солун, превзет е Сяр, като се предполага,като Калоян използва за своя база Източните Родопи.
През 1207 г. цар Калоян отново се отправя с голяма армия към Солун и обсаджда града. В хода на обсадата обаче царят умира.
                                                                                  @@@
Тук  ви предлагам мнения за тракийския произход от Мизия на Цар Калоян и асеневци и като наследници на тракийските римски и византийски императори с мненията на  Никита Хониат,папа Инокентий III,монахът Фулко,бретонецът Вилхелм,Д.Ангелов,Павел Серафимов.

Осъзнавайки силата на цар Калоян, папа Инокентий III води преговорите с голяма предпазливост и уважение. В едно от своите писма, духовният водач на католическата църква нарича Калоян – потомък на знатен римски род – LIBI III, c.311-312.
На пръв поглед е абсурдно българския цар Калоян да бъде представян като наследник на благородни римляни, но обърнем ли внимание на произхода на определени римски императори, то нещата ще си дойдат на мястото и ще стане ясно, че Инокентий III е знаел много добре какво говори.
Владетели на Рим са били не само хора от италийски произход. През 193 година на престола идва човек, който е роден в африканския град Лептис Магна. Става дума за произлизащия от народа на финикийците Септимий Север. Следват императорите Гета, Каракала, Макрин, Хелиогалбал и Александър Север. После на трона е възкачен от войската не кой да е, а тракиецът Максимин.
Той не успява да постави основите на династия, това не се отдава и на други траки на римски престол, но промяна идва с идването на власт на Констанций Хлор. Той е роден в Горна Мизия и се слави със скромния си характер, благост, но също така сила и храброст. Тези негови качества карат легионерите да го поставят на престола.
Наследник на Констанций Хлор е прочутия с делата си Константин Велики. За него се разказва, че е отпуснал средства за построяването на Плиска, Преслав и други градове в близост до тях. Наследници на Константин Велики са Константин II, Констанций II, Констанс I, а те са последвани от Юлиан – племенник на Константин Велики.
От 293 до 363 година, на римския престол седят хора от тракийски произход. В очите на римляните обаче Констанций Хлор и последвалите го негови потомци не са траки от средите на мизите, а представители на благороден римски род. Именно това е причината папа Инокентий III да твърди, че цар Калоян произлиза от благороден римски род. Главата на католическата църква е разполагал с най-добра информация кой какъв е.
Приемем ли, че цар Калоян е тракиец от средите на мизите, дали императори на Рим, то твърдението на папата е напълно смислено. Става ясно защо описващият битката между българи и рицари Никита Хониат, нарича Калоян – мизиецът Йоан (Констанций Хлор е роден в Мизия, това е родното място и на Константин Велики).

Става ясно защо монахът Фулко коментирайки събития от 1096 година, споменава следното за премеждията на кръстоносците: “…поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници” (Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum.“ – Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, с.374.
Определени специалисти дефинират сведението на Фулко като архаизация, а и единствения път когато българите са наречени директно траки. Странно, как хора, които имат на разположение толкова много стара литература са пропуснали сведението на бретонецът Вилхелм, който разказва за гибелта на Балдуин Фландърски и споменава, че фламандския благородник е погубен от предводителят на траките – LIBI, IV, c.147. Това разбира се е цар Калоян.
 От думите на Фулко става ясно, че преди неговото време е имало летописи, в които българите са известни под името траки. За живелия през XII-XIII век Вилхелм, цар Калоян е предводител на траките. По-прецизен е Никита Хониат, който нарича българския владетел мизиец.
Мизийци са Констанций  Хлор и останалите членове на неговата династия. А по-важното е това, че в периода IV-XIVвек различни автори наричат българите мизи, а като алтернативно име на България се ползва Мизия.
Приемем ли, че българи и мизи са названия на едни и същи хора, то става ясно и нещо друго-защо Константин Велики отпуска 600 кентинария злато – 1 400 000 000 фолиса за построяването на Плиска, Преслав и др. наши стари градове. До съвсем скоро учените упорито отричаха, че на територията, на която е изградена Плиска има по-стари постройки от тези градени през VIII-IX век, но вече знаем, че това не е така.

Вместо да въвеждат уседналост за всички избори,да отменят двойното гражданство с Турция.

Подмяната на населението на Европа не е откритие на Брюксел и Берлин,а е стара семитска практика.

Арийци,семити,антисемитизъм,ционизъм и глобализъм.

Народът от бреговете на Черно море,арийците,синеоките и календарът на българите.

НАЙ-ДРЕВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Най-после я забелязаха и в Европа.

Африканските нашественици - Гърците, са откраднали от Траките историята,културата,религията,науката и всичко каквото са успели.

Света равноапостолна княгиня Елена,първата руска светица,е най страшната грешка на цар Симеон Велики.

Сказание от българския епос на Император Атила от рода Дуло.

Арийската връзка-Тракия,Мизия,Персия и България?

Забранената история на България.

Забранената писменост на България.

Забранената българска история на Крим.

Забранената обединена България.

Забранената история на България за Одринското споразумение,Цариградският и Ангорския договори с Турция.

 Забранената история на България.Нова подмяна на българската история и археология и неглижиране на истината.

Руско-турска освободителна война и Освобождението на България от турско робство и още нещо.




Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.