понеделник, 10 април 2017 г.

Южна Осетия върна историческото си име- Алания.

Около 81,5% от гражданите на обявилата независимост република Южна Осетия са подкрепили преименуването на страната на „Държава Алания“, сочат екзитполовете от проведен в неделя референдум по въпроса, предаде РИА Новости.
 През май миналата година ръководството на Южна Осетия подписа заявление за провеждането на референдума през 2017 година. На 9 април 2017 година бе насрочен референдум за преименуването на автономната област на Алания. "Нашите братя на север наричат своята област Северна Осетия-Алания, а преименуването на нашата държава на Южна Осетия-Алания ще създаде условия за вписване на Единна Алания в състава на Русия”,заяви тогава президентът им.

 Аланите са етническо мнозинство и в двете републики- в Северна Осетия-Алания са 61% ,а в Южна Осетия са 70%. По вероизповедание са предимно православни християни, като сред тях има и мюсюлмани.

  През 1918-1920 г. грузинските военни части провеждат агресия и геноцид над южната част на Осетия и загива 30% от осетинското население, десетки хиляди бежанци са прогонени и намират убежище в Северна Осетия.
 Осетия се разделя на две. В Южната й част Грузия извършва асимилация и терор - изтребване на елита, промяна на писмеността по грузинската азбука, въвеждане на грузински език в училищата, задържане на икономическото развитие. Част от населението насилствено е преселено в Северен Кавказ.

Ние нехаем за древните и вековни връзки между българи и българи осетинци - алани, но се оказва, че в Алания ги знаят и помнят.

Героят от Освободителната война Дудар Караев става близък саратник на Капитан Петко Войвода,чиято чета се бие заедно с аланите.

Аланите,осетинците познават историята си по-добре от нас и винаги се отнасят с обич и уважение към България,като към своя втора родина.   Българите  и аланите,доколкото може да бъдем разделяни в ония векове, сме  основоположниците на Велика България.

Аланите и много от народите в Кавказ са наследници на Батбаянова България. Те помнят корените си и  част от жителите имат българско самосъзнание.
Те много добре знаят,за разлика от нас,че аланите, които са дошли с хан Аспарух са били многочислени-близо половината от хората му,а другата половина са били от рода Дуло. Според  различни хроники, източници и преди Аспарух е имало малобройни заселници –алани в Мизия-Североизточна България.

Израз на тяхното уважение и познаване на историята е  голямата им  помощ и саможертва по време на Руско-турската освободителна война.  При новината за Руско-турската война осетински доброволци тръгват към България и се отличават с извънреден героизъм на Шипка и в битките за Плевен, Ловеч, Пловдив.Те-са били доброволци и опълченци и заедно с хилядите си сънародници в редовната руска царска армия са воювали за свободата на България.
 Велика България, е българо-аланска държава и българите и аланите,доколкото може да се различават е по погребенията.На по-късен етап се наблюдава и смесване на признаците, като мезокефализация и долицефали в единични погребения. На територията на културата има и кремации, които може да са български ,както кремациите в биритуалните български некрополи.

 Константин Багрянородни,(905-959 години преди новата ера) в работата си "От управлението на империята", пише: "Над Зихия е държава, наречена Папагено, над нея - страна по Касахия,после са Кавказките планини, и на тези планини - страната Алания".
 В 10 век- във времената на Симеон Велики в периода на културен разцвет на България, наречен Златен век на българската култура и възниква богомилството,когато Волжските българи създават държавата си с център в град Булгар,когато Киевска Рус приема християнството и Алания приема християнството,но тогава християнството не успява да затвърди. Ибн Руста (ок. 903 г.), пише: "Царят на аланите (Малик Алан) е християнин в сърцето, но  всички хора, които живеят в царството му са езичниците, които се покланят на идоли." В 932 след войни с хазарите, и под натиск свещениците са изгонени  и изпратени във Византийската империя.
Въпреки това, от средата на Х век Алания значително се приближава до България,Византия, Абхазия, Грузия, и другите православни страни.
Според автора от XII век. Никифор Василаки,по това време,аланите са ревностни християни.
Официална София по принцип се спотайва по въпроса за връзки с Осетия,а сега с Алания от страх да не обиди някого.
 Алания заема територия от около 3900 km² по южните склонове на хребета Голям Кавказ. Билото на планината я отделя от Северна Осетия, която е част от Руската федерация. На юг границите на областта почти достигат до река Кура. Територията на Южна Осетия е предимно планинска, като по-голямата част се намира на надморска височина над 1000 m.
Най-голямото езеро в Алания е Келистба.
На 12 ноември 2006 г. в Южна Осетия се проведе референдум за независимост от Грузия, паралелно с изборите за президент. На референдума за независимост гласуваха 99% от  избирателите.





Вижте позицията на Европа и респективно на България-на 13 ноември Тери Дейвис, генерален секретар на Съвета на Европа, определя референдума като „излишен, безполезен и неправилен“, защото „на етническите грузинци не е било дадено правото да гласуват“.
 В същото време етнически грузинци не само имали право да гласуват, но и кандидат президент е етничеси грузинец — депутат   на непризнатата република Олег Георгиев Габодзе, ( след изборите-заместник-председател на парламента на Република Южна Осетия).
По данни от преброяването от октомври 2002 г., населението в Северна Осетия-Алания  наброява 710 275 души от които българи осетинци са 62,70%;
Южна Осетия е с население около 55 000 от които (64,3%) са българи.

.


.
.
На историка Красимир Богданов дължим знанията за подвизите на аланите.
Аланите имат огромен принос приноса  за освобождението на България в състава на Руската армия и показват чудеса на мъжество и героизъм.  Кадровият офицер Асламурза Есиев, едва узнал за обявяването на войната иска позволение от царя да му се разреши да събере отряд доброволци и да се отправи на фронта. Получавайки разрешението, Есиев формира Осетински конен дивизион от доброволци, снабдили се със собствени коне, снаряжение и въоръжение.
Есиев участва в най-тежките сражения и по чудо остава невредим. Награден е с три ордена. Достига до чин подполковник.Осетинският дивизион е получил Георгиевското знаме. Не напразно генерал-майор Михаил Скобелев изпраща писмо до Руския император Александър II и изисква : "Изпратете повече осетинци!".
400 осетинци са удостоени с Войнишки орден „Свети Георги", I, II, III и IV ст. Много от тях са били наградени и с други бойни награди на руската армия.
 В състава на Владикавказкия Казашки полк от I-а бригада на Кавказката Казашка дивизия, те участват в редица битки, командвани от прославени пълководци като генерал-майор Михаил Скобелев, генерал-лейтенант Йосиф Гурко, генерал-майор Николай Столетов и генерал-лейтенант Фьодор Радецки.
Те участват във почти всички сражения на Балканите, покривайки се с безсмъртна слава в боевете за Ловеч, Плевен, Шипка, Правец, Горен Богров, Пловдив  и други градове на България. Отрядът на славния капитан Петко Войвода се сражава заедно с Владикавказкия полк.

Дудар Караев участва в сръбско-турската война през 1876 година, бил е в Босна, Херцеговина и добре познава много български патриоти. Той имал близки отношения с капитан Петко-Войвода. За това свидетелства капитан Джорджаде в своя статия за Петко Киряков и за осетинеца Дудар, който ги запознал.
По време на руско-турската война той е ординарец на командира на III-та дружина на българското опълчение подполковник Павел Калитин. Именно на III-та дружина е връчено прославеното Самарско знаме, а според съвременници на войната "3-та дружина била призната за най-добра и образцова, най-храбрата сред другите дружини".
Дудар Караев участва в боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново и други градове на България.
В боя при Ески-Загра,Стара Загора Дудар дава своя кон на тежко ранения си ротен командир и продължава да се сражава. Запазена е литография, където е запечатан този факт, когато падащия от коня Калитин се подкрепя от Дудар Караев. Противникът се опитва да го плени, но той не се уплашва, проявява голямо хладнокръвие и смелост, и с шашката и кинжала си унищожава шест вражески войници.
Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно формирана Знаменна група в състав унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкин, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев и осетинеца Караев.
Дудар Караев се отличава особено в боевете на Шипченския проход. Заедно с доброволци той изтласква врага от дола, където се намирал източникът, снабдяващ с вода защитниците на Шипка. Участникът в боевете на Шипка генерал Ф. Депредарович в своята книга "Из спомените за руско-турската война 1877-1878", пише, че в "Шипченския бой видял един осетински герой, никога не е виждал такъв, когото обичат всички".
В един от боевете на 11 август Дудар Караев е ранен, но останал в строя. Едва след второто раняване бил изпратен в болница. След като оздравява Дудар отново се връща в армията.

 Генерал-лейтенант Джамболат Константинович Абадзиев е руски офицер от осетински произход.Роден е на 3 декември 1857 г. в с. Кадгарон, Северна Осетия (Русия). Семейството е на православен осетинец от Терската казашка войска. Ориентира се към военното поприще. През 1876 г. постъпва на служба в Руската армия като обикновен казак.
В началото на войната е назначен за личен ординарец на генерал-майор Михаил Скобелев. Участва практически във всички сражения на колоната на ген. Скобелев. Бие се храбро при Плевен, Химитлийския проход, Шейново. Отличава се в битката при Ловеч. Участва в овладяването на височината Стратеш, уличните боеве в града, като водач на щурмовите колони и престрелката при Плевенското шосе. С колоната достига до Сан Стефано. За храброст в боя е награден 3 пъти с войнишкия Георгиевски кръст и е произведен в офицерско звание прапоршчик.
Абациев е награжден с българските ордени „Свети Александър" III ст. (1896) и „За храброст" (1903).
Един от осетинците, отличени с най-високия орден на Русия „Свети Георги" е Инал Кусов. За отнемането на две турски знамена са отличени Гуда Бекузаров и Беслан Сокаев, като Бекузаров получава „Георгиевски кръст" лично от царя.
 Безстрашно се бие срещу турците още един офицер-осетинец - Данилбек Цаликов.
При Плевен се отличава поручик Идрис Шананев. Ген. Скобелев му възлага най-сложните, опасни и отговорни задачи. За проявена храброст е повишен в чин и е назначен за командир на IV-та сотня на Владикавказкия полк.




Върху паметника на Шипка стоят имената  166 загинали за свободата на България алани.   

Първите споменавания на аланите, се появяват почти едновременно в гръко-римската география и китайските хроники от 1 век пр.н.е. „География“ (xxiii, 11.v) на Страбон, който е роден в Понт, на Черно море, но използва и ирански източници.
В древнокитайските хроники  „Хау Ханшу“ споменава, че степната страна Янкай вече се нарича Аланляо (阿蘭聊):„Царството Янкай е променило името си на царство Аланляо."
Според откъс от „Шидзи“ (2 век пр.н.е.):Обучените стрелци наброяват 100 000. Има същия начин на живот, като Кандзюй. Разположена е на Голямото блато.
Херодот описва аланите като „високи руси хора, подстригващи се късо, за разлика от скитите“.
 Амиан Марцелин казва: „Почти всички алани са високи и добре изглеждащи, косата им обикновено е руса“.
Той смята, че те са потомци на масагетите: „iuxtaque Massagetae Halani et Sargetae“, „per Albanos et Massagetas, quos Alanos nunc appellamus“, „Halanos pervenit, veteres Massagetas“.
Археологическите находки подкрепят данните на писмените източници. Късносарматските обекти за пръв път са идентифицирани с историческите алани от Рау. Според археологическия материал, те са едно от ираноезичните  племена.
Аланите са споменати за пръв път в римската литература през 1 век и по-късно са описвани като войнолюбив народ, специализиран в отглеждането на коне. Те често нападат Партия и кавказките провинции на Римската империя. В надпис на партския цар Вологаз I пише, че в 11-тата година на управлението си той се бие с Кулук, цар на аланите.
Еврейският историк Йосиф Флавий, съвременник на събитията, пише в „Еврейските войни“ (книга 7, глава 8.4), че аланите,които той нарича скитско племе, живеещи край Азовско море, пресичат Железните врати, за да грабят, и побеждават армиите  арменския цар Тиридат I, и двамата братя на Вологаз.
Около 370 г. част от аланите са съюзени с Атила от рода Дулохуните. Те се разделят на няколко групи, някои от които заминават на запад, а други остават на север от Кавказ и по-късно създават средновековната държава Алания. Сред техните водачи е Аспар, който служи като военачалник на Византийската империя в средата на 5 век.
Григорий Турски споменава в своята „Liber historiae Francorum“, че аланският крал Респендиал спасява вандалите при сблъсъка им с франките при пресичането на Рейн на 31 декември 406. Според него друга група алани, водена от Гоар, пресича Рейн по същото време, но се присъединява към римляните и се заселва в Галия.
Аланите на Респендиал се включват в походите на вандалите на Пиренейския полуостров през 409.
През 418 аланският крал Атас е убит в битка срещу вестготиге и поданиците му молят вандалския крал Гундерик да приеме аланската корона. През 429 повечето алани от тази група се прехвърлят в Северна Африка, заедно с вандалите. Вандалските крале в Африка използват традиционната титла Крал на вандали и алани (Rex Wandalorum et Alanorum).
Част от аланите на Респендиал остават на Пиренейския полуостров и се заселват главно в Лузитания и района на Картахена (Alani Lusitaniam et Carthaginiensem provincias). По-късно името им остава известно с техните масивни ловни и бойни кучета, които изглежда те пренасят в Западна Европа. В Страната на баските и до днес съществува порода едри кучета, наричана Alano.
В Галия аланите, водени първоначално от Гоар, се заселват в няколко области, най-вече около Орлеан и Валанс.Те се съюзяват с бургундите, водени от Гундахарий, заедно с които помагат на императора узурпатор Йовин. При наследника на Гоар Сангибан орлеанските алани воюват срещу  Атила в битката при Шалон. 
Римският военачалник Аеций заселва голям брой алани във и по границата с Арморика, за да потуши бунтовете в областта. През 5 век аланите в Галия са въвлечени във войните между франки и вестготи.
Заедно с  куманите съществен принос в историята на България през XII – XIV в. имат аланите. През 1301 г. Теодор Светослав разрешил на алани,от  състава на Ногаевите войски, да преминат през България и да отидат във Византия.По-късно те поискали убежище от цар Теодор Светослав и са били заселени в района на Татар-Пазарджик  през 1306 – 1307 г. През 1323 г. няколкостотин алански конници, водени от вождовете си Итил („Волга“) и Темир („Желязо“), бранели Пловдив под командването на Иван Русина. Понеже тези алани от векове са били православни християни, те се интегрирали бързо в българската среда. Други алани, от т. нар. „Господство Яшко“, в днешната румънска част на Молдова, са били съюзници на Михаил III Асен Шишман във войната му със сръбския крал Стефан Дечански през 1330 г. През 1365 г. във войската на видинския цар Иван Срацимир (1356-1397) е имало алани мюсюлмани.

 Аланите, говорят осетински език- част от иранската езикова група и е единственият остатък от скито-сарматския диалектен континуум, заемал в миналото голяма част от Евразийската степ. Днешният осетински има два главни диалекта – дигор, говорен в западната част на Северна Осетия, и ирон, говорен в останалата част на страната.


Литература:

Bernard S. Bachrach, A History of the Alans in the West, from their first appearance in the sources of classical antiquity through the early middle ages, University of Minnesota Press, 1973;
Георгий Тогойты, Журнал «Филиуаег», 1972, с. 86-88.
Arrian's battle array
Живко Войников, Българо-осетински аналогии във фамилните и личните имена.
 https://s23.postimg.org/aze2tqr9n/2fec9d793e3d.jpg?noredir=1
Царевич Вахушти. География Грузии. Тифлис. Типография К. П. Козловскаго, Головинск. просп., № 12. 1904.
Справка: Россия и Грузия — история взаимоотношений
Южная Осетия: многолетний конфликт
Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2016 года
Республика Южная Осетия на сайте МИД РФ
Газета «Советская Осетия», 7.06.1989 г.
 Вологэсес inscription
Arrian's report
Strabo and Hou Han Shureferences discussed
Alano dog breed
 Caucasus Today: Ossets
Brief histories of the pre-Imperial Iranian peoples, Dr Oric Basirov
The Alans ;
https://bg.wikipedia.org/
Alemany, Agustí. Sources on the Alans: A Critical Compilation. Brill Academic Publishers, 2000. ISBN 90-04-11442-4. с. 3.
Голб, Norman and Omeljan Pritsak. Khazarian Hebrew Documents of the Tenth Century. Ithaca: Cornell Univ. Press, 1982.
Hill, John E. 2003. „Annotated Translation of the Chapter on the Western Regions according to the Hou Hanshu.“ 2nd Draft Edition. [1]

Yu, Taishan. 2004. A History of the Relationships between the Western and Eastern Han, Wei, Jin, Northern and Southern Dynasties and the Western Regions. Sino-Platonic Papers No. 131 March, 2004. Dept. of East Asian Languages and Civilizations, University of Pennsylvania.

Американската коалиция "остана на земята",САЩ търсят сътрудничество с Асад и Москва,Лондон в истерия.

Германия спира полетите в интерс на САЩ в Сирия,България подкрепи ударите,Русия с опасна нота към САЩ.

Русия обвини САЩ,че помага за укрепването на тероризма.

С няколко старички Томахавки-много политически цели?

Бюрократите от Брюксел заплашват Полша,Унгария и Австрия.ЕК трябва да се разтури и ЕС да се конструира отново.

Цар Калоян-император на България и Румъния,преди 812 години разгромява рицарите кръстоносци на латинският император Балдуин I,а него пленява.

Известният антируски портал Bellingcat,уличи Украйна в лъжа за катастрофата на малайзийския „Боинг”, полет MH17.

Вместо да въвеждат уседналост за всички избори,да отменят двойното гражданство с Турция.

Подмяната на населението на Европа не е откритие на Брюксел и Берлин,а е стара семитска практика.

Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.