събота, 22 април 2017 г.

Тракиецът Велизарий Флавий е най-великият пълководец на Източната Римска империя.

  Велизарий е роден в днешна Сапарева баня, България с античното име град Германея.
 От ранна възраст е войник в имперската войска на Източната Римска империя, служейки в личната гвардия на император Юстин I. След смъртта на Юстин в 527 г., новият император, Юстиниан I, назначава Велизарий командващ източната армия със задача да се справи с Втората персийска империя,(Сасанидската империя).
Тракиецът, император Юстиниан I многократно доверява на  най-великият пълководец,тракиеца Велизарий съдбата на тракийската тогава Източна Римска империя-Византия и Константинопол.От превръщането на Византиум в столица на Римската Империя, до началото на VІІ-ми век, там са властвали петнадесет тракийски императора.
 Велизарий доказва, че е велик и ефективен пълководец,в историческия сблъсък, побеждавайки превъзхождащата го персийска армия.

 Втората персийска империя е съществувала от началото на 3 век до средата на 7 век. При най-голямото си териториално разширение тя обхваща днешните Иран, Ирак, Азербайджан, Армения, Туркменистан и части от Узбекистан, Афганистан, Пакистан, Турция, както и цялото крайбражие на Персийския залив.

Велизарий Флавий
Управлениетото на Сасанидите се смята за един от периодите на разцвет на Иран. Привърженици на зороастризма, те го превръщат в систематизирана държавна религия, но въпреки това проявяват относителна религиозна търпимост, особено в първата половина на управлението си. Преследванията срещу християните започват в началото на 4 век, след обявяването на християнството за държавна религия в Римската империя, традиционен противник на Иран.



Велизарий  доказва, че е велик и ефективен пълководец, побеждавайки превъзхождащата персийска армия благодарение на способностите си. През юни 530, под негово ръководство тракийските армии побеждават сасанидите в битката при Дара и битката и се справя успешно при Калиник на река Ефрат, 531 г.

През 532 г., той е старшият офицер в столицата на империята Константинопол, когато избухва въстанието Ника, (между враждуващи агитки на почитателите на състезанията с колесници, наречено така по бойния вик на въстанниците –  ника  "победа"), което едва не довежда до свалянето на Юстиниан. Велизарий потушава брутално въстанието, при което, по разни сведения, загиват 30 000 души.
 Велизарий е изпълнител на амбициозния проект на тракийския император на Източната Римска империя, Юстиниан I да завладее отново голяма част от Западната Римска империя, загубена почти век по-рано.


Много историци и стратези го поставят наравно или пред знаменити пълководци като Юлий Цезар и Александър Македонски.
За разлика от Юлий Цезар и Александър Македонски, Велизарий е провеждал военни операции в условия на частично или пълно отсъствие на помощ от страна на императора Юстиниан I и Източната Римска империя, независимо от което, благодарения на военния си гений, постоянно се увенчава с успех.


Тракиецът Юстиниан доверява на тракиеца Велизарий командването на огромна експедиция по суша и море срещу кралството на Вандалите, през 533 – 534 г..
 Константинопол разполага с политически, религиозни и стратегически причини за разгръщането на такава кампания.
 Про византийският крал на вандалите Хилдерих е свален от трона и по-късно убит от узурпатора Гелимер, което дава на Юстиниан претекст за намеса. Освен това, арианите вандали и аланите периодически преследват християните, признаващи Първия Никейски събор, осъдил арианството като ерес и много от тези християни се обръщат в Константинопол за защита.

Походът на аланите през цяла Европа до Северна Африка и Картаген.
 Херодот описва аланите като „високи руси хора, подстригващи се късо.Амиан Марцелин казва: „Почти всички алани са високи и добре изглеждащи, косата им обикновено е руса“.В  началото на 1 век аланите заемат земите по средното и долно течение на Дон. Според писмените източници от втората половина на 1 век до 4 век те оглавяват силен съюз на сарматски племена. През 2 – 3 век те създават проблеми на Римската империя, като нахлуват в нейните дунавски и кавказки провинции.Аланите са споменати за пръв път в римската литература през 1 век и по-късно са описвани като войнолюбив народ, специализиран в отглеждането на коне. Те често нападат Партия и кавказките провинции на Римската империя.Около 370 г. аланите са подчинени до известна степен от "хуните",(от рода Дуло).

Битката с остготите за Рим.
Те се разделят на няколко групи, някои от които заминават на запад, а други остават около Черно море и Кавказ и по-късно създават средновековната държава Алания.(миналата седмица осетинците върнаха историческото име на държавата си-Алания).
 Част от аланите, заминали на запад, се включват в нашествието на германските племена вандали и свеви в римската провинция Галия. Григорий Турски споменава в своята „Liber historiae Francorum“, че аланският крал Респендиал спасява вандалите при сблъсъка им с франките при пресичането на Рейн на 31 декември 406. Според него друга група алани, водена от Гоар, пресича Рейн по същото време, но се присъединява към римляните и се заселва в Галия.


Аланите на Респендиал се включват в походите на вандалите на Пиренейския полуостров през 409, но през следващите години етническата им идентичност постепенно се размива. През 418 аланският крал Атас е убит в битка срещу вестготиге и поданиците му молят вандалския крал Гундерик да приеме аланската корона. През 429 повечето алани от тази група се прехвърлят в Северна Африка, заедно с вандалите.В Африка използват традиционната титла Крал на вандали и алани (Rex Wandalorum et Alanorum).
Кралството на вандали и алани е историческа държава в Северна Африка на германското племе вандали и аланите.
Съществувало е от 429 до 534 г. на територията на бившата римска провинция Африка и е обхващало днешните земи на Тунис, крайбрежни части от Алжир и Либия, както и островите Сардиния и Корсика, т.е. предходните земи на картагенската пуническа конфедерация.
През 429 г. вандалите съвместно с аланите завладяват територия в Северна Африка около бившия Картаген, а през 435 г. получават статут на федерати от императора на запада. През 439 г. завладяват Римски Картаген и той става тяхна столица.
Начело с Гейзерик вандалите нахлуват в римската провинция Италия и разграбват Рим през 455 г., с което остават в историята с термина вандализъм.

Вандалското кралство е разгромено от Велизарий през 533-534 г. във Вандалската война.
След разгрома на кралството по-голямата част от нахлулите в Западната Римска империя под хунски натиск вандали и алани остават на Иберийския полуостров, Галия и Италия. Смесват се с местното население след падането на Западната Римската империя и участват във формирането на днешните испанска, френска и италианска нации. Също така част от вандалите и аланите остават в района на Магреб, където и до днес в някои райони на Тунис и Алжир примерно могат да се видят руси и синеоки хора.


 Юстиниан се нуждае от контрол на територията на аланите и вандалите в Северна Африка, която е жизнено необходима за получаването на достъп до западното Средиземно море. През късното лято на 533 г., Велизарий отплува за Африка и слиза на суша недалеч от Лептис Магна, откъдето започва марш по крайбрежния римски път до столицата на вандалите Картаген.

 Цар Гелимер   и Велизарий  се срещат на десет мили от Картаген в битката при Децимум на 13-ти септември, 533 г. Битката е трудна,Гелимер е избрал добре позицията си и има известен успех срещу силите, противостоящи му на главния път. Велизарий обаче, има превъзходство по двете страни на главния римски път към Картаген.
Велизарий  прегрупира силите си по време на битката,побеждава и да превзема Картаген. След втора победа на Велизарий в битката при Тикамерон, по-късно същата година (15-ти декември), Гелимер се предава 534 г. при планината Папуа, с което загубените по-рано римски провинции в Северна Африка се връщат в империята.
 За тези си успехи и победата във Вандалската война, Велизарий получава римски триумф, последния в историята на Римската империя, след завръщането си в Константинопол.
 В процесията са показани и реликвите от храма на Йерусалим, които са спасени от столицата на вандалите.
 В негова чест са раздадени медали с надпис „Gloria Romanorum“. Велизарий също е назначен единствен консул за 534 г., един от последните, получавали тази длъжност, която към това време вече се е превърнала в церемониална реликвия от древната Римска република.


Юстиниан повярва напълно на Велизарий и решава да си възвърне колкото може от Западната Римска империя. През 535 г. поръчва на Велизарий да нападне остготите.
 Велизарий бързо покорява Сицилия, прехвърля се в континентална Италия, където превзема Неапол и Рим в 536 г. През следващата година успешно защитава Рим срещу готите и се изнася на север, превземайки Медиоланум (Милано) и столицата на остроготите Равена през 540 г., където готския крал Витигес е взет в плен.
  Малко преди падането на Равена, остроготите предлагат на Велизарий да стане император на Западната Римска империя. Велизарий се преструва, че приема и влиза в Равена по единствения възможен начин – по насип през блатата, придружен от своите ветерани комити,(комитатус).
 С влизането си в града, Велизарий бързо пленява Витигес, възползва се от липсата на командващ, превзема града и обявява победата от името на император Юстиниан.

Предложението на готите все пак, изглежда, предизвиква съмненията на Юстиниан и Велизарий е изпратен на изток да се справя с превземането от персите на Сирия, критично важна за империята провинция.
Велизарий тръгва на поход и провежда кратка кампания без определен изход през 541 – 542 г. и накрая успява да сключи примирие с помощта на   5 000 фунта злато и персийците се съгласяват да не нападат територията на Византия през следващите пет години.


Велизарий се връща в Италия през 544 г., където открива, че ситуацията силно се е променила. През 541 г. остроготите са избрали Тотила за свой нов вожд и започнали мощна кампания срещу византийците, възстановили контрола си над цялата северна Италия и даже са взели отново Рим. Велизарий успява за кратко време да си възвърне Рим, но кампанията е  неуспешна, до голяма степен благодарение на слабата поддръжка с доставки и подкрепления от страна на ревнивия Юстиниан. През 548 г. Юстиниан го отстранява в полза на евнуха Нарзес, а Велизарий,  се оттегля от активна военна и политическа дейност.

Уединението на Велизарий продължава до 559 г., когато отряд  българи предвождан от кан Заберган на кутригурите в наказателно нападение за неизплатен от Източната Римска империя дан,пресичат река Дунав, превземат Мизия и Тракия и заплашват Константинопол. Юстиниан поставя за пореден път Велизарий начело на византийската армия и  "пенсионираният" вече велик византийски пълководец, Велизарий се противопоставя на българите за спасяване на Константинопол и Източната Римска империя от малкия конен отряд от около 7000 души,който е и без тежка техника и стенобойни машини.
 В българската история има много уроци, който пропускаме,най-горчивите истини за противопоставянето на българи срещу българи. Точно тази част от българската истори не влиза в учебниците и не става широко обществено достояние в изпълнение на плана срещу България.
Още епохата на българското завръщане в Европа, е показателно предателството, насъскването на българи против българи,войни между "едноплеменници",кутригури и оногурите,в случая от тракиецът, император Юстиниан I.
 Византииският хронист Агатий, пише с по-големи подробности за похода на Кутригурите и назовава техният вожд,кан Заберган.
Кан Заберган постигнал за каквото е дошъл,получил  неизплатените данъци от византийците,получавани всяка година,взема голям откуп за пленниците и получава земите на Тракия. Едва след като искането му било удовлетворено, той освободил пленниците,сред тях и стратегът Сергий, син на Вакх.
Докато кутригурската конница все още била във византииските предели,от Великден до м. семптември,по думите на Теофан,византииската дипломация успява да внесе разкол в българските редици.
 Хронистът Прокопий,разказва за деиствията на Юстиниян, за напъните му за неутрализиране на кутригурите.
 Юстиниян изпратил пратеници при българите Утигури.
 Кутригурите, казал той,нехаели за свойте съседи и въпреки че получавали от Византион всяка година много пари, без всякаква причина ги нападат и ограбват. А утигурите не получават нито част от парите, нито споделят плячката с кутригурите.
 Като съобщил това на утигурите, император Юстиниян им подарил пари, припомнил им какви дарове често са получавали и по-рано от него, и ги убедил да предприемат веднага поход против братята си кутригури. Те взели за съюзници 2000 от свойте съседи готите и преминали с цялата си войска реката Танаис. Предвождал ги Сандилх, извънредно разсъдлив и изпитан в много войни, достатъно надарен с храброст и мъжество. След като преминали реката, те се срещнали с кутригурите и влезли в сражение с тях.
Докато българите се сражавали помежду си,за византийските пари,"траншове",ромеите се удало да спасят кожите си.
Агатий пише за същата битка : „Така след това твърде дълго време двете страни враждували помежду си и затвърдявали взаимната си омраза. Те ту извършвали нападения и грабежи, ту влизали в открито сражение, докато силите и на двете страни отслабнали и съвсем се разстроили.”
 Менеандър дава своя гледна точка и говори за първото писмо на Сандилх до императора: тогава Юстиниан натоявал пред Сандилх, вожда на утигурите,да започне по какъвто и да е начин война срещу Заберган и котригурите.  Императорът обещал освен това,че ако Сандилх победи българите котрагури, той ще му преквърли парите, които били определени да се дават годишна дан на Заберган.
 И тъй Сандилх,съобщил следното на императора, че "не е справедливо, нито пък прилично съвсем да се унищожат съплеменниците ни, които не само говорят език, еднакъв с нашия, и са наши съжители, а имат и същото облекло и бит, но са и наши сродници, ако и да са подвластни на някой други вождове. При все това ще отнема веднага конете на котрагирите и ще си присвоя, за да няма какво да яздят, та да нанасят вреди на ромеите."
 Едновременно с това Императорът Юстиниан изпратил Аратий и при другата страна кутригурите, да им предложи пари, да ги убеди да се оттеглят колкото се може по-скоро от Константинопол. Като узнали за нашествието на утигурите и получили много пари от Аратий, те се съгласили да се оттеглят като приятели на тамошните жители. Уговорено било също мир с ромеите. Императорът им подарил някой  земите в Тракия с условие, че като се поселят там, завинаги ще бъдат съюзници на ромеите, и заедно с тях грижливо ще бранят страната.

Малко по-късно,Велизарий е обвиненен е по изфабрикувано от заклетият му враг и бивш секретар, Прокопий от Кесария, автор на „Тайната история“,който е бил и съдия по този процес. Велизарий е признат за виновен и хвърлен в затвора. Въпреки това, скоро след осъждането му, Юстиниан го помилва, заповядва да бъде освободен и го връща в императорския двор под свое покровителство.

Двамата тракийци Велизарий и Юстиниан,успяват с понякога напрегнато, партньорство да  увеличат на размерите на империята с 45%, умират достойно с няколко седмици разлика във времето през декември 565 г. Велизарий  завършва живота си в своето владение Руфиниане в предградията на азиатската част на Константинопол и може би е погребан в една от двете местни църкви, вероятно „Петър и Павел“.

 Възмутително е гърците,едно африканско семитско племе дошло в Европа едва в 1511 г. пр.н.е. ,да си присвоява и преди и сега цялата древна тракийска култура,наука,история и традиции от Дионис и Орфей до  с упоритата подкрепа на псевдо учени и институти.
 Юстиниан Велики споделя следното за траките: “ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за нас,ние ги  имаме по рождени в кръвта си".
Претенциите на скорошните африкански преселници гърците относно приноса им в наука и култура са възмутителни,особено претенциите към нашите земи.
Едва в  началото на VII век гърците се домогват до престола в Константинопол,най-нагло гръцкия език бива провъзгласен за официален в Източната Римска империя и цяла Тракия се гледа като на гръцка собственост.
 Византион е изконно тракийско селище. Названието идва от името на основателя Byzas.
До началото на ІV-ти век Византион е малък град. Тракиецът Константин Велики обаче осъзнава стратегическото му значение и го прави столица на Римската Империя. По това време гърците не играят никаква роля в събитията. След Константин Велики идват неговите синове Констанций, Констанс І. Последвани са от техния роднина тракиеца Юлиан, а също и от траките Йовиан, Валентиан, Валент, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв ІІ, Юстин І, Юстиниан Велики, Юстин ІІ, Тиберий ІІ, Фока.
От превръщането на Византиум в столица на Римската Империя, до началото на VІІ-ми век, там са властвали петнадесет тракийски императора,няколко арменски и еденици от други националности. Тяхна е заслугата за изграждането на най-красивите сгради и най-внушителните укрепителни съоръжения.
От 330 г. до 610 г.  траки,мизи,пелази,илири,македонци  са тези, които защитават Източната Римска Империя.
 В първите три века Източната Римска Империя е управлявана  от траки и е Тракийска империя. Нашите деди,траките са изконните наследници на Източната Римска Империя.Градът не е само тракийски, но траките имат най-големите заслуги за неговото устройване и укрепване.
Тракийските императори правят много неща- Константин Велики финансира построяването на Плиска, Преслав и Силистра.
Юстиниан Велики създава Юстиниана Прима- седалището на независимата църква за траките. Отново Юстиниан укрепва Сердика (сегашна София), Филипопол (Пловдив), Берое (Стара Загора) и др.


Юстиниан I Велики ( 483 – 565 ) е император на Източната Римска Империя  от 1 април 527 до 11 ноември 565.
Рожденото му име е Флавий Петър Сабатий,на тракийския,цар и бог-Дионис. Роден е през 483 г. в близкото на Скупи-Скопие градче Тауризиум в днес село Таор,  и е от селски тркийски произход.
Името Юстиниан получава, след осиновяването му от чичо му Юстин.  Много от значимите императори от предишните две столетия произхождат именно от тези тракийски провинции.
                                                                           @@@

Някои от литературните произведения в които Велизарий е главен герой:
Beliar, 18 век поема на Friedrich de la Motte Fouque;
Животът и историята на Велизарий, завоевателя на Африка и Италия, с описание на неговото унижение, неблагодарността на римляните и паралел между него и един съвременен герой, драма на John Oldmixon;
Belasarius, 1724 драма на Уилям Филипс;
Belisarius, 1742 роман на Джон Даунман;
Bélisaire, 1767 роман на Жан-Франсоа Мармонтел;
Belisario, 19 век опера на Гаетано Доницети.

Някои моменти от по-новата ни общата история с аланите.

Аланите,осетинците познават историята си по-добре от нас и винаги се отнасят с обич и уважение към България,като към своя втора родина.   Българите  и аланите,доколкото може да бъдем разделяни в ония векове, сме  основоположниците на Велика България.
Аланите и много от народите в Кавказ са наследници на Батбаянова България. Те помнят корените си и  част от жителите имат българско самосъзнание.
 Те много добре знаят,за разлика от нас,че аланите, които са дошли с хан Аспарух са били многочислени,сериозна част от хората му,а другите са били от рода Дуло. Според  различни хроники, източници и преди Аспарух е имало малобройни заселници –алани в Мизия-Североизточна България.
Има твърдения,че почти половината от хората  на Аспарух са били алани.
Следващите години на съвместен градеж и съвместни завоевания са били добри.

Въвеждането на  славяно-български език  и най-вече въвеждането на християнската религия насилствено, нарушило единството.Веднага след 865 г , когато  е било наложено християнството през 866 г. е имало сериозен бунт срещу кръста.

Унищожавала се хилядолетна култура и традиции на езическата общност на българи и алани.Духовниците категорично  били против да се приема вражеската,до вчера вяра на византийците. Духовните водачи до вчера са проповядвали “убийте християните” сега е трябвало да станат християнски проповедници.
 Цар Борис Първи проявил изключителна твърдост и  унищожил (в една или друга степен-има големи спорове), 52 болярски рода,предимно от  родове на скитите и аланите твърдо свързани с зороастризма.
Изказани се основателни съмнения, дали и доколко е имало избиване на цели родове,но този бунт съвпада, поне хронологично с почти пълното прекъсване на връзките между двете Българии, тази на юг от Дунава и тази на север от Дунава. След тази година Отвъддунавска България става по-чужда и далечна,както и Волжско-Камска България.  

 В по-късните векове през XII – XIV в. заедно с  куманите съществен принос в историята на България имат аланите. През 1301 г. Теодор Светослав пропуска алани, да преминат през България и да отидат във Византия.
 По-късно те поискали убежище от цар Теодор Светослав и са били заселени в района на Татар-Пазарджик  през 1306 – 1307 г.
 През 1323 г. няколкостотин алански конници, водени от вождовете си Итил   и Темир, бранели Пловдив под командването на Иван Русина. Понеже тези алани от векове са били православни християни, те се интегрирали бързо в българската среда. Други алани, от т. нар. „Господство Яшко“, в днешната румънска част на Молдова, са били съюзници на Михаил III Асен Шишман във войната му със сръбския крал Стефан Дечански през 1330 г.
През 1365 г. във войската на видинския цар Иван Срацимир (1356-1397) е имало алани мюсюлмани.


Владетели на България от тези години:
От Ирник  (455-465 г.),следват кановете Борис (490-503 г.), Волег (502-530 г.) и Реан (? – 504 - ?), наречен от Блазиус Клайнер „пръв вожд на българите”. Следва кан Драгон (530 - ? г.), Кандик (554-559 г.), наследен от кан Заберган /Самур кан, Сам-Ор кан/ ( 559-562 г.). Заберган застава начело на кутригурите и българите. Следва го Баян (562-602 г.) – първият каган на авари и българи.
Следват владетелите на Велика България, кан Органа (617-630 год.)  от рода Дуло, регент на утигурите, също и римски патриций, кан Гостун (630-632 год.)  от рода Ерми, кан Курт /Кубрат, Хор-Бат, Ховрат/ (632-665 год.)  от рода Дуло, кан Бат-Баян /Безмер/ (665-668 год.) от рода Дуло,на Велика България и Аспарух-на България.

Славяни и тюрки са лингвистични групи,арийците са етническа група,а семитите трудно мога да определя.

Тракиецът Велизарий Флавий е най-великият пълководец на Източната Римска империя.

Южна Осетия върна историческото си име- Алания.

Боспорското царството и Понтика на тракийския Цар Митридат VI Евпатор Дионис,Атила и Ирник от рода Дуло и Велика България.

Цар Калоян-император на България и Румъния,преди 812 години разгромява рицарите кръстоносци на латинският император Балдуин I,а него пленява.

Подмяната на населението на Европа не е откритие на Брюксел и Берлин,а е стара семитска практика.

Сабазий/ Дионис и Орфей са първоизточник за много религии.

 

Народът от бреговете на Черно море,арийците,синеоките и календарът на българите.

НАЙ-ДРЕВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Най-после я забелязаха и в Европа.

Африканските нашественици - Гърците, са откраднали от Траките историята,културата,религията,науката и всичко каквото са успели.

Света равноапостолна княгиня Елена,първата руска светица,е най страшната грешка на цар Симеон Велики.

Сказание от българския епос на Император Атила от рода Дуло.

Арийската връзка-Тракия,Мизия,Персия и България?

Забранената история на България.

Забранената писменост на България.

Забранената българска история на Крим.

Забранената обединена България.

Забранената история на България за Одринското споразумение,Цариградският и Ангорския договори с Турция.

 Забранената история на България.Нова подмяна на българската история и археология и неглижиране на истината.

Руско-турска освободителна война и Освобождението на България от турско робство и още нещо.


Антихристът в действие срещу Исус Христос. Християнството отново под удари.

Чърчил и Великобритания са използвали химическо оръжие срещу руски войници пише The Daily Mail .

Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.