петък, 7 април 2017 г.

Боспорското царството и Понтика на тракийския Цар Митридат VI Евпатор Дионис,Атила и Ирник от рода Дуло и Велика България.


 Оцелелите по нашите земи тракийски артефакти,надписи и съкровища са тези, които са били задълго и на дълбоко скрити от човешкото око. Нашите добри "съседи",африканските нашественици гърците, римляните и от двете римски империи и азиатските тюркски нашественици са  заличили и унищожили,всичко което не става за кражба и присвояване.
 Българските артефакти са заличени,унищожени,някои са присвоени, ръкописи са изгорени.Гърците и римляните и турците се постарали да заличат каквото могат от българската и тракийската история.
За гърците има стотици древни примери.А, Август -първият император на Рим, дава поръчка на Тит Ливий да създаде героична история на народа им. Ливий се справя добре приписвайки историята и културата на тракийците на римляните и дори си нагласят и троянски корени.Преди 2000 години Страбон пише, че населението на Тракия е децимирано,(убит всеки десети), от римляните.

 Ще проследим хронологично историята по северното,източното и югоизточното Черноморие на държавите на нашите прадеди -Боспорското царството, царство Понтика на тракийския Цар Митридат VI Евпатор Дионис,Империята на Атила от рода Дуло ,Ирник  от  рода Дуло и Велика България от  5 век пр.н.е. до V в.н.е.

Боспорското царство e антично тракийско царство, намиращо се северните брегове на Черно море,на Кримския полуостров,на бреговете на Меотидското езеро (Азовско море).Образувано през 5 век пр.н.е.на северната част на Черноморието и е известно,като Боспорско или Царството Кимерийския Боспор.
Столица е град Пантикапей. Първите  династии са на Археанактидите, последвани от 438 пр.н.е. от династията на Спартокидите.

На негово място идва рода Дуло на Атила и след това Ирник и Стара Велика България.

Боспорско или Царството Кимерийск Боспор

 Първите му царе са траки, основали династията на Спартокидите, която 330 години го управлявала (438-108 пр.н.е.). И по-късно много от царете носят типично тракийски царски имена като Котис, Раскупор, Спарток (Спартак), Реметалк и т.н.
 От ранния му период на съществуване не се знае,почти нищо но в 480 г. пр.н.е.. д. е обединено в една държава - Боспорското царство със столица Пантикапей.

Град Пантикапей

През 1837 година в Руската Империя на територията на днешна Украйна е разкопана една уникална тракийска гробница.


В нея са намерени останките и даровете на тракийския цар Рескупорис,който е един от владетелите на  Боспорско Царство или Кимерийския Боспор,наследник на Спароток, Котис, Реметалк, Берисад, Реметалк, Аспург.


Тракийския цар Рескупорис

Около 438 години преди новата ера. идва на власт, тракийския Цар Спарток. Династията на неговите потомци,(Спартокиди) Spartokids сериозно увеличават територията на страната. В края на  V век те  присъединяват земите на към Босфора земите на синди и меоти  и всички гръцките колонии по бреговете на Азовско море.
Армията Беспор по това време се състои предимно место тракийско население и наемници,погърчени до някаква степен траки от колониите на африканските нашественици гърците и сарматски конници.
 През втората половина на IV. век преди новата ера. при Цар Перисад,Беспорското царство достига най-голямата си сила и обхваща цялата територия на Керченския полуостров, до Феодосия, Таман долното течение на р. Кубан и устието на Дон. Племената на север и на изток от Азовско море са признали суверенитета на Беспорското царство.
Прекратили се  войните с роднините- скитите.

Сред руската и украинска научна общност и просветено общество има силен интерес към изучаването на древната тракийска  история на Таврия и Кримския полуостров,но до голяма степен са склонни подобно на много наши "специалисти"да изкривяват фактите по някои древногръцки автори по отношение на културата,религията,центровете на северното Черноморие,без да вникват в артефактите и други кутурни,археологически доказателства.

Стара Велика България се намира точно в пределите на древното Тракийско Боспорско царство,където преди около 2000 години е властвал Аспург носещ име подобно на Аспарух и живелият в Тракия Аспар. Руските,украинските и българските учени  не дават никакво смислено научно обяснение къде точно изчезват  след IV-ти век траките от Боспорското царство и как така българите от Стара Велика България  носят техните традиции,култура,бойни навици,архитектурни и строителни способности.

Знаменити тракийски артефакти са открити несъмнено в Пантикапей - столицата на царство Беспор,където на Акропола в 63 пр.н.е. приключва  с живота си легендарния владетел,най-лошият враг на могъщия Рим, съперник на известния генерал Сула, Лукул и Помпей, тракийският Цар Митридат VI Евпатор Дионис.

Митридат VI Евпатор е от най-известните арийци-тракийски цар на Понт и един от най-силните и опасни противници на късната Римска република.
Понтийското царство се намира в областта Понт в Североизточна Мала Азия, по южния бряг на Черно море.Граничи с държавата Витиния.
Царството е основано през 301 пр.н.е. от Митридат I. Столици са били Амасия и Синоп.По времето на цар Митридат VI (132 пр.н.е. – 63 пр.н.е.) царството обхваща освен Кападокия също Колхида, части от Пафлагония и територията Армения.
Великият тракиец води три войни,наречени на негово име- Митридатови войни срещу трима от най-изтъкнатите римските генерали Луций Корнелий Сула, Лукул и Помпей Велики.
Митридат е от тракийски произход и се твърди, че е потомък на  цар Дарий I.
 Плиний Стари и други историци съобщават, че Митридат е можел да говори на езиците на всичките 22 народности, които били под негово управление.


Цар Митридат VI Евпатор Дионис е роден през 132 пр.н.е. в Синоп,(днешна Турция).
 Митридат VI Евпатор е син на Митридат V Евергет (150 – 120 пр.н.е.), който е убит при заговор докато Митридат е все още момче.
В следващите години върховната власт се упражнява от майка му Лаодика, която избира за наследник по-малкият му брат.
По времето на убийството на баща му той е на 12 години и според една от историите, като предпазна мярка е принуден да се крие в горите около Понт в продължение на седем години. Там той свикнал с трудностите, преди да се качи на престола.


През 113 пр.н.е. Митридат извършва дворцов преврат и вкарва майка си и брат си в затвора. С взимането на властта, той започва да разширява територията на царството си чрез  добре калкулирани брачни съюзи и хитри дипломатични ходове.
 След като покорява Колхида, царя на Понт води битка за надмощие в понтийско-каспийската степ със скитския цар Палак.
Най-важните средища Крим, Таврия и Боспорското царство с охота предават своята независимост в замяна на обещание от Митридат да ги защитава от скитите – техни древни врагове.
 След няколко неуспешни опита за нахлуване в Крим, скитите и роксоланите приемат Митридат за техен повелител. Младият цар обръща вниманието си към Мала Азия, където римската власт расте.
  Той участва в подялба на Пафлагония и Галация с Никомед III цар на Витиния. Скоро обаче става ясно, че Никомед участва в анти-понтийски съюз с разширяващата се Римска република. Когато Никомед прави опит да контролира Кападокия е победен в серия от битки от понтийските сили и е принуден открито да търси помощ от Рим. Римляните на два пъти се намесват в конфликта в полза на Никомед (95 и 92 пр.н.е.), което прави войната между Рим и Понт неизбежна.

 Митридат има амбиция да създаде мощна държава господстваща над Черно море и Мала Азия, държава способна да стане приемник на елинистическите династии. Влиянието си над териториите на изток от граници на римляните, утвърждава не само със силата на оръжието, но и с дипломатически средства. Така, той дава дъщеря си Клеопатра за съпруга на арменския цар Тигран II, като сключва с него военен и политически съюз.

 В пристанището на Фанагория /Краснодарски регион, Русия/ е открит таран, закрепен за кораб от флотата на понтийския цар Митридат VI Евпатор.


Находката е на подводния отряд на експедицията от Института по археология на Руската академия на науките.По- рано във Фанагория е  открита мраморната гробница на любимата наложница Митридат Хипсикратия.
След последната война под негова власт е останало само Боспорското царство. Планирал е нов поход срещу Рим, но е бил предаден от собствения си син и е загинал.
Фанагория е град на Таманския полуостров в днешна Русия, съществувал  от 6 век пр.н.е. до 15 век. През Античността Фанагория е важен търговски център и един от главните градове на Боспорското царство, наред с Пантикапей-столица на Велика България.

 През 168 г. пр. н.е. тракийските отряди Плутарх описва така: «…Първи настъпили тракийците, от чиито вид Назика, както сам казал, най-много се изплашил. Те били снажни мъже, въоръжени със светли и блестящи големи щитове ("tuveoi" - б.н.) и перикнемиди, отдолу облечени с черни хитони, поклащайки на дясното си рамо издигнати нагоре тежки ромфеи» 

 През 89 пр.н.е. Митридат печели убедителна победа като разпилява водените от римляните сили. Неговите победоносни войски са посрещнати радостно в Мала Азия. През следващата година 88 пр.н.е. Митридат дирижира избиването на римски и италийски заселници останали в няколко града в Азия, в основата си това е прочистване на римското присъствие в района.
Понтийското царство се състои от смесено население от траки,други арийски племена и йонийски гърци.
Царската пропаганда твърдяла за наследствени връзки и с персийски и с гръцки владетели, включително с Кир Велики, Дарий I и Александър Велики.
Митридат се изтъква и като защитник на елинизма, който е в състояние да успее да освободи гърците от римска зависимост.
 Гръцките градове,включително Атина преминават на негова страна и го приветстват като освободител при пристигането му на гръцка земя, докато флота му обсажда римляните в Родос.
След завладяването на Западна Мала Азия през 88 пр.н.е. по заповед на Митридат са изклани, както се твърди около 80,000 римски мъже, жени и деца – инцидент известен като „Азиатска вечерня“.

 По времето на Първата Митридатова война водена между 88 и 84 пр.н.е. Луций Корнелий Сула воюва с Митридат да се изтегли от Гърция,а след него-Луций Лициний Мурена  командва римските сили в Мала Азия, а самият Сула се връща в Италия.
Подписан е мирен договор.
Рим атакува Митридат провокирайки избухването на Втората Митридатова война от 83 до 81 пр.н.е.
Победата този път категорично е за Митридат.

Когато римляните се опитват да анексират Витиния близо десетилетие по-късно, Митридат ги напада с още по-голяма армия, което води до Третата Митридатова война, която се провежда от 73 до 63 пр.н.е.
В началото Лукул, а след това Помпей са изпратени срещу Митридат. Той губи  тази война.

През 65 пр.н.е. Митридат отстъпва от Колхида,сегашна Грузия през Кавказките планини към Крим, като има планове да събере друга армия с която да се бие срещу Рим.
Неговия най-голям син Махар (Machares), който е вицецар на Боспосрското царство не изявява желание да помогне на баща си. Махар е отстранен и самия Митридат поема контрола над царството.
 Той заповядва събирането на военни данъци и подготовката на нова война. Но през 63 пр.н.е. неговият по-млад син Фарнак II подкрепян от недоволното и изморено от продължителната война население, застава начело на бунт срещу баща си. Това предателство, след загубите му в битките, наранява Митридат повече от всичко друго и виждайки как губи властта си той опитва да се самоубие с отрова. Опитът се проваля, защото той има имунитет към различни отрови; имунитет придобит от пиене на малки дози от всички познати му отрови през целия му живот, като превантивна мярка да се предпази от покушение.
 Според „Римска история“ на Апиан, след неуспешния опит за самоотравяне Митридат нарежда на своя галски бодигард и приятел Битуит (Bituitus) да го убие с кинжал. По заповед на Помпей Велики тялото на Митридат е погребано в гробницата на неговите предци в град Амасия, стара столица на Понт.


 Българската столица на рода Дуло-гр. Боспор израства върху стария полис Пантикапей и има за  същата стратегическа позиция, като осветеният през 330 година на стар тракийски град Византион в новия Рим.

В следствие заевоеванията на военначалниците от рода Дуло се стига до разпад Римска империя и нейното разделяне на две части през 395 год.
В 432 год, властта преминава в децата брата на Ругил Мундзака- Атила и Блед, които присъединили към своите войски тези на много народи:хуни,други българи, славянски, германски, келтски племена, маджари и траките.
 Атила става автократичен управник и възглавява завоеванията на запад.
 Атила  е най-могъщият владетел на българите от рода Дуло,наречени от европейските и руски учени хун,(защото не искат да признаят,че са побеждавани от съществуващ народ).По същата причина са прекръстени по-късно на "татари", същите  българи.
 Атила е управлявал от 434 до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време. При неговото управление войските му  са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Аврелиан.Прогонва западния император Валентиниан III от собствената му столица Равена.
 Атила се превръща в легендарна фигура в европейската история. В Западна Европа той е запомнен като символ на жестокост и хищност, докато в други е смятан за велик владетел.

Българите,основали през 430 год. града предхождащ Киев, са били са двигател на движение на евразийските народи срещу  Рим, надявайки се да  премахнат робството като недостойно за човека срамно състояние. 
Атила става владетел на по-голямата част от Европа, спира на р. Тиса и основава столицата си,Сюн Баил,където приема представители на много страни от 434 от 453 година.


Атила произхожда от рода Дуло, чиито потомци в V-VII в.са българските канове и царе. От този  род произхождат Ирник,кана Кубрат, Бат-Боян, Шамбат, Аспарух.
 Те станали пазители на мощните държави  включително и   Велика България,Велика черна  България, Волжка България, Дунавска България, Киевска Рус.
 В пет направления вървят лидерите на българския народ към Волга, Кама, река Дунав, а дори и в Италия, Панония, Македония.

Легендите,сказанията и героични песни за Атила са знаели българските певци и разказвачи. Съхранил тези песни за Атила в единайсти век -бек Елаур Риштавл от рода на черниговските ковуи, който е живял в Киев, във Велика България.
 Срещу Крим,сега се намира и древната столица на Велика България – Фанагория,а Крим е част от българската историческа прародина.
Исторически източници сочат град Фанагория за столица на Велика България.
 Артефактите открити от украински  археолози от т. нар. салтово-маяцка култура, показва пълно сходство с намерените в първата столица на сегашна България, Плиска и в Североизточна България керамика, укрепления и жилища. Антична Фанагория системно и периодично се изследва от 1936, и част от експонатите са в  Таманския музеен комплекс.


 Руснаците са горди,че Фанагория е първото публично образование на територията на съвременна Русия и метрополис основана през  VI век. пр.н.е. на 75 хектара.Голяма част от древната българска Фанагория сега е под водата.
 Разбира се през  VI век. пр.н.е. не съществуват и няма нито руснаци,нито украинци,нито татари а обширните територии се населяват от нашите предци. В началото на IV. пр.н.е. както видяхме Фанагория е част Боспорското царство на Кримския бряг на пролива.


Интересна личност за нашата история е  Ирник  от владетелския род Дуло.
 От историческите извори знаем, че той е трети син на  Атила и майка му е българка.
 През шейсетте години на V век неговият по-голям брат и върховен хунорски владетел Денгизих го обявил за съвладетел в Хунорската империя и му дал да управлява част от империята, заселена основно с българи.
Ирник се оказва успешен владетел и обединил по-голямата част от българите. През 467 година брат му Денгизих е убит и управляваната от него Хунорска империя започнала да се разпада. Ирник успял да вдъхнови за нов живот на Велика България.
Това негово дело оставило дълбока диря в историческата памет на народа му и го превърнало  в епоним на цял един период от време.

                                                                              @@@


 Claudia Bohm: Imitatio Alexandri im Hellenismus, München 1989, ISBN 3-88073-294-9
B. C. McGing: The foreign policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus. Brill, Leiden 1986, ISBN 90-04-07591-7.
 Плиний Стари, The Natural History 7:24
„Mithridates de differentis linguis“, Conrad Gessner, 1555; и „Mithridates oder allgemeine Sprachenkunde“ mit dem Vater Unser als Sprachprobe in bey nahe fünf hundert Sprachen und Mundarten, Johann Christoph Adelung & Johann Severin Vater, 1806 – 1817, Berlín, Vossische Buchlandlung, 4 volumes. Facsimile edition, Hildesheim-Nueva York, Georg Olms Verlag, 1970.
Jump up ↑ McGing, B. C.. The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus. Leiden, The Netherlands, E. J. Brill, 1986. с. 64.
 Kurdoghlian, Mihran. Badmoutioun Hayots, Volume I. Athens, Greece, Hradaragoutioun Azkayin Oussoumnagan Khorhourti, 1994. с. 67 – 76.
 The Poison King: The Life and Legend of Mithradates, Adrienne Mayor, Princeton University Press, 2010
Jump up ↑ The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus – стр. 11, Brian Charles McGing
 2006 Енциклопедия Британика
Hooper, Finley. Roman Realities. Wayne State University Press, January 1979. ISBN 0814315941.
Jump up ↑ Cicero. Political Speeches. Oxford University Press, 2006-04-20. А History of Rome, LeGlay, et al. 100
Тхэ Last King, Michael Curtis-Ford (2005) ISBN 0-312-93615-X
Justin, Epitome of the Philippic History of Pompeius Trogus (M. Iuniani Iustini epitoma Historiarum Philippicarum Pompei Trogi)
  Тракийското присъствие на Британските острови и Галия намираме в “Leabhor Gabhala Eirenn”.
 Артефакти  от Тракия са намерени във Франция и Ирландия от времето на цар Кир –VI век преди Христа и описано в  Encyclopaedia Britannica.
 Maenchen-Helfen, S. 77.
 http://www.boudicca.de/jordanes3-e.htm
 Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 79 – 80.
Southeastern Europe in the Middle Ages, 500-1250, Florin Curta, Cambridge University Press, 2006, ISBN 0521815398, p. 78.
Натионс and Nationalism: A Global Historical Overview, Guntram H. Herb, David H. Kaplan, ABC-CLIO, 2008 ISBN 1851099085, p. 570.
 Никифор, патриарх Константинополски. Кратка история след царуването на Маврикий. София, Зограф, 1997.
 Таврика в эпоху раннего средневековья: салтово-маяцкая культура, Igor Avenirovich Baranov, Nauk. dumka, 1990, стр. 146.
 Constitutional Law of 2 EU Member States: Bulgaria and Romania: the 2007 Enlargement C. A. J. M. Kortmann, J. W. A. Fleuren, Wim Voermans, Evgeni Tanchev, Martin Belov, Cristian Ionescu, Kluwer, 2008, ISBN 9013056350, p. I-4.
Секретс of the World's Undiscovered Treasures, Lionel & Patricia Fanthorpe, Dundurn, 2009,
 История на българите в 8 тома.Редактор Георги Бакалов,
 Йоан Никиуски, Chronicle
 История СССР с древнейших времен до наших дней. Т. I. Москва, 1966.
Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918].
Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 57.
 Комар, О. В.. Ранние хазары в Северном Причерноморье (постановка проблемы). // Восточноевропейский журнал 3 (4). 2000. с. 16 сл.
Даниэль Ziemann: Vom Wandervolk zur Großmacht: die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter. Köln u.a. 2007, S. 95ff.
 Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 30.
Приск, Византийска история; превод на английски от Джон Бъри
Николаев В. В., „История предков чувашей. XXX в. до н.э. – XV в.н.э.“, Чебоксары, 2005.
Ирник и Ернах;
Протобългари;
Атила и третият му син Ирник;
История на българите Константин Иречек;
Скритата имперска история на българите;
Otto Maenchen-Helfen, Die Welt der Hunnen. Wiesbaden 1997
Christopher Kelly, Attila the Hun. Barbarian Terror and the Fall of the Roman Empire. London 2008.
Говори се за идването на народ болги от Тракия - “  ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” -Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299.
Jochen Fornasier, Burkhard Böttger: Das Bosporanische Reich. Zabern, Mainz 2002. ISBN 3-805-32895-8
Christo Danoff: Bosporanum regnum In: Der kleine Pauly, Bd. 1 (1964), Sp. 931ff.
David MacDonald: An Introduction to the History and Coinage of the Kingdom of the Bosporus, Classical Numismatic Group, 2005.
Herrscher und Münzen des Bosporanischen Reiches
Rare and Unique Coins of Bosporan Kingdom;
 Траките имат велика история в Индия и Луций Ариан пише, че тракиецът Дионис е създателят на цивилизацията в Индия -“Anabasis Alexandri”, VII.viii. Походът на Дионис е споменат и от Павзаний – “Описание на Гърция”-Х.29.
Цицерон в труда си “За Същността на Боговете” пише за влиянието на Дионис в Азия “De Natura Deorum”, III. 21- 23.
Походите на траките на Дионис в Индия е описан и от Страбон -“Geography” III.v.6, и от Хигиний във “Fabulae” -191, а и Плиний Стари в “Historia Naturalis, VI.69 и в Dionyssiaca, XII.19.

Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.