вторник, 6 юни 2017 г.

Българските държави от 6 век пр.н.е. до Кънас Ювиги Кубрат.

  Хронология на по-новата история на българските държави се развива по Черноморието от нашите прадеди - Боспорското царството, царство Понтика на тракийския Цар Митридат ,Империята на Атила от рода Дуло,Ирник от рода Дуло,Черноморска Скития и Велика България, от 6 век пр.н.е. до V в.н.е.,за да стигнем до Кънас Ювиги Кубрат.



 Боспорското царство e антично царство, намиращо се северните брегове на Черно море,на Кримския полуостров,на бреговете на Азовско море.Столица е град Пантикапей. Първите  династии са на Археанактидите, последвани от 438 пр.н.е. от династията на Спартокидите.
 Първите му царе са траки, основали династията на Спартокидите, която 330 години го управлявала (438-108 пр.н.е.). И по-късно много от царете носят типично тракийски царски имена като Котис, Раскупор,  Спартак, Реметалк и т.н.
 В края на  V век п.н.е. те  присъединяват земите на към Босфора земите на синди и меоти  и всички гръцките колонии по бреговете на Азовско море.




 

Митридат VI Евпатор е от най-известните арийци-тракийски цар на Понт и един от най-силните и опасни противници на късната Римска република.
Понтийското царство се намира в областта Понт в Североизточна Мала Азия, по южния бряг на Черно море.Граничи с държавата Витиния.
Царството е основано през 301 пр.н.е. от Митридат I. По времето на цар Митридат VI (132 пр.н.е. – 63 пр.н.е.) царството обхваща освен Кападокия също Колхида, части от Пафлагония и територията Армения.
Великият тракиец води три войни,наречени на негово име- Митридатови войни срещу трима от най-изтъкнатите римските генерали Луций Корнелий Сула, Лукул и Помпей Велики.
Митридат е от тракийски произход и се твърди, че е потомък на  цар Дарий I.





 Българската столица на рода Дуло-гр. Боспор израства върху стария полис Пантикапей и има за  същата стратегическа позиция, като осветеният през 330 година на стар тракийски град Византион в новия Рим.

  Владетелите от рода Дуло - Атила и след това Ирник и Стара Велика България наследяват Боспорското царството, царство Понтика на  Цар Митридат.
 В 432 год, властта преминава в децата брата на Ругил Мундзака- Атила и Блед, които присъединили към своите войски тези на много народи:хуни,други българи, славянски, германски, келтски племена, маджари и траките.
 Атила става автократичен управник и възглавява завоеванията на запад.
 Атила  е най-могъщият владетел на българите от рода Дуло,наречени от европейските и руски учени хун,(защото не могат да признаят,че са побеждавани от съществуващ народ).

 По същата причина същите  българи са прекръстени по-късно на тюрки и "татари".
 Атила е управлявал от 434 до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време. При неговото управление войските му  са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Аврелиан.Прогонва западния император Валентиниан III от собствената му столица Равена.
Легендите,сказанията и героични песни за Атила са знаели българските певци и разказвачи. Съхранил тези песни за Атила в единайсти век -бек Елаур Риштавл от рода на черниговските ковуи, който е живял в Киев, във Велика България.
 Срещу Крим,сега се намира и древната столица на Велика България – Фанагория,а Крим е част от българската историческа прародина.
Исторически източници сочат град Фанагория за столица на Велика България.
 Артефактите открити от украински  археолози от т. нар. салтово-маяцка култура, показва пълно сходство с намерените в първата столица на сегашна България, Плиска и в Североизточна България керамика, укрепления и жилища. Антична Фанагория системно и периодично се изследва от 1936, и част от експонатите са в  Таманския музеен комплекс.
 Руснаците са горди,че Фанагория е първото публично образование на територията на съвременна Русия и метрополис основана през  VI век. пр.н.е. на 75 хектара.Голяма част от древната българска Фанагория сега е под водата.
 Разбира се през  VI век. пр.н.е. не съществуват и няма нито руснаци,нито украинци,нито татари а обширните територии се населяват от нашите деди. 

В началото на IV. пр.н.е. както видяхме Фанагория е част Боспор.

Между първи и шести век българската държава започва да се споменава,като Черноморска Скития.
Българите кутригурите са споменавани често в късноантичните източници от 6 век, така при Псевдо Захария (Pseudo-Zacharias или в Църковната история на Захария Митиленски), Прокопий Кесарийски [4], Агатий [5] и Менандер Протектор. Прокопий пише,че българите кутригури и утигури са живеели в една държава  Черноморска Скития.
Считаните за надежни сведения за кутригурите са от 482, когато те сключват съюз с император Зенон срещу нападналите Източната Римска империя остготи.
От 493 българите водят многократни войни срещу Империята и помежду си,като достигат до Илирия, Тесалия и Константинопол,помагат в походите на разбунтувалия с пълководец Виталиан (514 – 515 и 518 – 520). 




През 528 Кънас Ювиги Грод приема християнството и се опитва да го наложи на сънародниците си, но без успех. Войните продължават до 540, когато настъпва известно затишие.
През 550 г. гепидите молят кутригурите за помощ в боевете против лангобардите. По това време те влизат в контакт с Източноримската империя. Въпреки че получават от императора в Константинопол годишен  данък, те нахлуват често в източноримската територия; от друга страна кутригурите служат също в източноримската войска, например вожда Синион  се бие като офицер при тракиеца  Велизарий (505 – 565).
През 551 кутригурите отново нападат териториите на Империята. Византийците се споразумяват с Кънас Ювиги на утигурите Сандилх, който напада  кутригурите.Част от българите кутригури се заселват в Тракия. През 558 кутригурският Кънас Ювиги Заверган предприема нов поход към Константинопол, но се оттегля след паричен откуп. Междувременно хан Сандилх отново напада земите на кутригурите и през следващите години сблъсъците между кутригури и утигури продължават.
Менандер Протектор е описал времето на пристигането на кутригурите в Тракия по времето на Юстиниан I през 558 г. 
Около 558 северно от Каспийско море се появяват аварите и сключват съюз с Източната Римска империя срещу аланите. 
Част от българите заедно с аварите настъпват към Панония. 
Според писмените източници от втората половина на 1 век до 4 век аланите оглавяват силен съюз на сарматски племена. 
 В началото на 1 век аланите заемат земите по средното и долно течение на Дон. През 2 – 3 век те създават проблеми на Римската империя, като нахлуват в нейните дунавски и кавказки провинции.
Херодот описва аланите като „високи руси хора, подстригващи се късо.Амиан Марцелин казва: „Почти всички алани са високи и добре изглеждащи, косата им обикновено е руса“. Той смята, че те са потомци на масагетите: „iuxtaque Massagetae Halani et Sargetae“, „per Albanos et Massagetas, quos Alanos nunc appellamus“, „Halanos pervenit, veteres Massagetas“.
Археологическите находки подкрепят данните на писмените източници. Късносарматските обекти за пръв път са идентифицирани с историческите алани.Според археологическия материал, те са едно от ираноезичните номадски племена, започнали да навлизат в земите на сарматите между средата на 1 век и 2 век.Аланите са споменати за пръв път в римската литература през 1 век и по-късно са описвани като войнолюбив народ, специализиран в отглеждането на коне. Те често нападат Партия и кавказките провинции на Римската империя. В надпис на партския цар Вологаз I пише, че в 11-тата година на управлението си той се бие с Кулук, цар на аланите.
Еврейският историк Йосиф Флавий, съвременник на събитията, пише в „Еврейските войни“ (книга 7, глава 8.4), че аланите, (които той нарича скитско племе), живеещи край Азовско море, пресичат Железните врати, за да грабят, и побеждават армиите на мидийския цар Пакор II и арменския цар Тиридат.
 В началото на 7 век останалите в Черноморска Скития кутригури, наричани и „котраги“, са включени във Велика България на Кънас Ювиги Кубрат от рода Дуло. 



 Към края на 7 век кутригурите от Панония под водачеството на хан Кубер мигрират към Балканите. Преди това попиляват Аварския хаганат. В похода си към Византия през 680 г. достигат до Солун. Сключват мирно споразумение с Византия и се заселват около сегашна Битоля, където е Керамисийското поле (Битолско поле). В началото на IX век тези земи са включени в състава на България.



Кънас Ювиги Кубрат,около 629 г. връща величието на Стара Велика България, която към 465 г. създава Ирник, третия син на Атила, и която в средата на шести век има тежки проблеми с аваро-тюрките.
 Йоан Никиуски,своята хроника в началото на VІІІ в. дадва сведения че в младостта си Кубрат е бил кръстен в християнската вяра и отрасъл в обкръжението на император Ираклий.
 От 568 г. българите от Стара Велика България на Кънас Ювиги Орган са основна сила в аваро-българската държава в Панония. През 568 г. българи кутригури и авари правят обща държава в Панония.
През 619 г. Орган  изоставя аварите и завежда  цяла свита от своя династичен род  в Константинопол. Малко преди това, според „Джагфар тарих“, бащата на Кубрат е убит…
Чичото на Кубрат, посещава Константинопол и се среща с византийския император Ираклий (610-641). 

 От  `Бревиария`  (Х в.) на Никифор научаваме, че тази визита на  „господаря на хунския народ“-(поредното утвърждаване,че Стара Велика България и Хунската империя са една и съща държава), е посрещната много пищно в Константинопол. Под фразата „господаря на хунския народ“ се има предвид Кънас Ювиги Орган и е директно е упоменато в хрониката от VІІІ в. на Йоан Никиуски. Орган получава почетния сан патриций  и приема християнството.
Причината за пищното посрещане на Орган в Константинопол е, че той  влиза в конфликт с аварите  демонстрирайки протракийска  политика. За Ираклий,който е от тракийско-арменски произход това е спасение,защото той вече се е подготвял да абдикира от трона,а се влюбва и в дъщерята на сестра си, което в очите на Църква и клир е кръвосмешение.
 Кубрат остава  7 години в двора на Ираклий (по Йоан Никиуски). Той е имал добро и признателно отношение към Мартина, втората жена на Ираклий и когато тя през 641 г. наследява мъжа си й оказва помощ (Йоан Никиуски),или поне се опитва.

Връщането на Кубрат при Орган съвпада с посещението, което през 626 г. Ираклий предприема на север от кавказкият проход (Теофан).
През 629 г. е победата на Велика България  в Предкавказието и Приазовието над тюрките.

Кубрат, през 635 г. получава почетното звание „патриций” (Никифор).
Кубрат е живял 60 години, според „Именника на българските канове”. Неговата смърт настъпва към 662 г. (Теофан, Никифор). И двамата историци посочват, че когато Констанс, внукът на Ираклий, отива на запад, е времето на смъртта на Кубрат. Констанс акостира в южна Италия, за да воюва с лангобардите, през 662 г.

На Йоан Никиуски дължим сведението, че след смъртта на Ираклий, Кубрат е оказвал помощ на Мартина. Той е бил един от малкото, които са я поддържали, при проблемите й със сената.

 Сената се намесва и отнема правомощията й, в полза на сина на Ираклий от първата му съпруга.

През 641 г. (смъртта на Ираклий) Кубрат, се среща с вдовицата Мартина и е помолен от нея да защити интересите й. Именно това намеква Йоан Никиуски в своята хроника (гл. СХХ; 46,47).Той пише, че Мартина и константинополският патриарх Пир били написали писмо до военачалникът Давид в Кападокия, т.е. до стратегът на Анатолика, чието име било Давид Матаргуем. Преносител на писмото до стратига бил, пише в хрониката от началото на VІІІ в. Йоан Никиуски: „47. Кубрат, владетелят на хуните, племенник на Орган, който бил приет млад в християнството в Константинопол и отраснал в императорския дворец. 48. Между него и Ираклий имало дружба и мир и той, след смъртта на императора доказал привързаността си към синовете му и Мартина. ...49. Сега той подкрепял интересите на Ираклий (синът на Мартина – бел. К.М.) и се противопоставил на тези на Константин (наследник на Ираклий от първият му брак – бел. К.М.)...”.

 Мартина се среща с Кубрат в Константинопол през 641 г., веднага след кончината на Ираклий и го моли да занесе тайно писмо до стратига на тема Анатолика Давид, в което кани Давид да се ожени за нея и да стане император. Тя се е надявала да запази статуквото си, тъй като Давид е разполагал с военна сила. Нейният ход не е нещо ново в историята на Византийската империя.
Действията на Кубрат водят до смут във Византия, където е избран нов стратег на Анатолика Теодор, а Давид избягал към Армения.

 Кубрат не разваля междудържавните си съюзнически отношения с Византия, заради Мартина, вдовицата на Ираклий. 

 През 641 г. Кънас Ювиги Кубрат и  Велика България са голяма сила.
  В част ІІ на „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“, четем за  кралете на Източна Далмация и Сърбия Селимир и Будимир, и на Западна Далмация и Хърватско Кубрат и Порин“.
Този крал на западна Далмация и Хърватско е Кънас Ювиги Кубрат и западна Далмация и Хърватско са част от  Велика България.
В част ІІ на „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“ имаме сведения за Кубрат в периода 650 до към 662 г., когато той умира.
След  края на 641 г. кан Кубрат не се намесва повече във вътрешните дела на Византия,а депортира голяма маса от славяните от Карпатско  в Далмация.



 Съкровището от Мала Перешчепина или Перешчепинското съкровище е най-значимото българско съкровище и едно от двете  извън съвременното българското землище. Значението му се определя от факта, че в съкровището е доказано на Кубрат и е дешифриран мечът на Кубрат с дължина 94 см. Изработен е в Източната Римска империя, и е подарък от император Ираклий на Кубрат и е от 30-те години на 7 век. и няколко пръстена-печати и други лични вещи.



  
Съкровището от погребението на Кубрат е открито на 29 май 1912 г. от  пастирчето Фьодор Деркач, което информира родителите си, че е открило злато в степта. Мълниеносно мълвата за несметното богатство се разчула в село Малая Перешчепина на брега на река Ворскла, и на 13 километра от Полтава в Запорожието.




Незабавно селяните хукнали към реката с кирки, мотики и брадви да търсят злато.
Дълги години учените предполагат, че това са византийски, персийски, гръцки бижута натрупани с течение на времето от подаръци и трофеи, други от пазаруване.




Едва през 1980 г., немският доцент на Баварската академия  Йоахим Вернер, стига до истината. Той доказа, че съкровището от Перешчепина  не може да принадлежи на нито един от древните руски князе,(каквито не същетвуват,в тази епоха,нито руснаци или украинци) и е съкровище не на номади, а на велик уседнал цар на велика държава. Вернер доказва, че в дюните и блатата на Малая Перешчепина  е погребан  кан Кубрат владетел на Велика България, а съкровището е част от погребението.



 Съкровището е спасено от селският учител Виктор Парихин,който  незабавно информирал властите и уредниците в градския музей за откритото съкровище и за разпиляването му по селските къщи. От Полтавския музей сигнализирали археологическата комисия в столицата Петербург за намереното съкровище край село Малая Перешчепина. Оттам заедно с полиция изпращат археолога Зарецкий, който е полтавчанин и работи за Ермитажа да събере разпиляното по селските къщи съкровище.




Археологът с полиция успява да събере и опише близо 800 предмета, сред които сервиз с 11 златни чаши, още 16 златни и 19 сребърни съда за бита, 500 грамова и по-малки токи за колани, огърлица с изумруди, ритон, 7 пръстена, 230 златни слитъка, 70 византийски монети и редица други предмети, сред които костен гребен за коса и шахматна фигура на кон. Общото тегло на описаните предмети от съкровището днес е 25 кг злато и 50 кг сребро.




  
Съкровището съдържа три златни пръстени с гравиран монограм с името на собствениците - Кубрат и Органа (чичо на Кубрат). На една от закачалките за колани,  е семейната емблема - тризъбец, който по-късно се превръща в емблема на Киевските князе и герба на Украйна,което е пряко доказателство,че Киевското княжество е било българско.Както знаем от историята,столицата на Украйна-Киев е създаден и укрепен от брата на Кубрат.




Защо хан Кубрат погребан в Полтава остава загадка. Много източници многократно са заявявали, че Болтвар (на територията на днешна Полтава) е бил любимата резиденция на Кубрат.А фактът, че в гробницата не е имала никакви обозначения, подсказва, че синовете на Кубрат са се опитвали да защитят съкровищата от иманярите. И те  успяват - 12 век са били  в пясъците на Полтава.


 По време на Втората световна война специализирана група под ръководството на главния културен експерт на Райха Алфред Розенберг успява да отмъкне част от находката и днес съдбата на тази друга част от съкровището е неизвестна.



 Колкото е останало от съкровището е изложено в експозиция на Ермитажа, по доста обиден начин и е озаглавено "Великото преселение на народите". Съвременни изследвания показват много интересни резултати - че в него има предмети от Византия и артефакти с произход от земите на днешна Гърция, Иран, Индия, Китай, евразийските степи, а така също то съдържа и предмети с мотиви на викингите.









































Боспорското царството и Понтика на тракийския Цар Митридат VI Евпатор Дионис,Атила и Ирник от рода Дуло и Велика България.

Тракиецът Велизарий Флавий е най-великият пълководец на Източната Римска империя.

Свързващото звено между Изтока и Запада. Артефакти,история,митове и легенди.

Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.