понеделник, 4 септември 2017 г.

Забранената история на България:Охридско-дебърско въстание.И албанците.

 На 7 септември 1913 избухва Охридско-дебърското въстание.
Охридско-дебърското въстание  е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Албанския революционен комитет и е въстание на българи и албанци в западната част на Вардарска Македония срещу новите поробители-гръцки и сръбски власти.
 Яне Сандански преговаря с временното албанско правителство за общи действия срещу Сърбия и Гърция.
 В резултат на преговорите, които се водят в Елбасан, се постига споразумение между ВМОРО и Албанския революционен комитет, начело със Сефедин Пустина, за организиране и обявяване на съвместно въстание.
 Решено е въстанието да се обяви в началото на октомври 1913 г.
Водачи са Милан Матов, Петър Чаулев, Павел Христов и Антон Шибаков.
Въстанието избухва  в Дебърско, Стружко и Охридско.


Много българи се изненадват-"Защо съюз с албанците?". Защото се оказва се,че българите и албанците са водещите народи при създаването на  Куберова България.

"Днешните албанци  са комбинация от пелазги,фригийци, тракийци, македонци, илирийци, мизи, лигури, смесени с българи,които се завръщат по родните земи,с алани и кавказки албанци,както показват и последните генни анализи.*

Албания, наричана още и Кавказка Албания*** е историческата държава, възникнала през 1 век пр.н.е на територията на Северен Азербайджан и Южен Дагестан, и заемала земите на север от река Кура до Каспийско море на изток.
 През размирните 5,6 и 7- ми век,голяма част от албанците участват в походите на бългро-хуните,(както ни нарича Васил Н. Златарски**) и аланите на изток.
Споменаване на албанци с тяхната Арбанон има в края на 11 век от Анна Комнина в нейната прочута "Алексиада". Основната версия е,че албанците в една или друга степен са потомци и роднини на кутригури, котраги,алани и други български племена.

 В последните години повече се знае за Волжка България, основана от един от братята на хан Аспарух – Котраг,отколкото за Куберова България и Кубер,друг от синовете на хан Кубрат. Той се установява с голяма група българи в Панония, все още владяна от аварите.  Кубер да се заселва там и управлява области с голямо етническо разнообразие, от старо балканско население с християнска вяра,българи,албанци,гърци,траки и други племена.


С аварите се води перманентна война и има 5 или 6 поредни битки, всички до една спечелени от българите и техните спътници докато трае похода им към Източната Римска империя.
Сключен е договор с Империята,това население да насели областите около днешните македонски градове Прилеп и Битоля. За прилепската и битолската област историците твърдят, че тогава са били буквално обезлюдени след годините нашествия.
На Балканите е  формирана още една Българска държава,съседна на Аспаруховата,за която се пише и се знае недостатъчно.


Наги Сент Миклош- българско златно съкровище

Кубер води  независима политика. Това личи от опита за превземане на Солун през 680г., който византийците спасяват. За това свидетелства и печатът на Мавър – оловен печат, посветен на „архонта и патриций на керамисиани и българи“. Според проф. Васил Златарски около 687 г., някои от тях се преселват в земите на изток от Струма.

Отбелязаните в Мадарските надписи към 705 г.„чичовци“ на кан Тервел „от долната земя“  са хан Кубер,родът му и неговите българи.



 Кубер успява да разшири пределите на държавата си  и да включи територии от днешните Албания и Гърция.Българите от Куберова България са оказали голяма подкрепа на хан Тервел в отношенията му с Византия.
 По-късно,Куберова България, започва се нарича "Берзилия", по-името на българското племе берсили, което явно е било водещо.****
Берсилия е древна сарматска държава, на чиято територия се намират крепостите Булгар-Балк, Беленгар, Семендар и други.
Берсилите са българско племе,и са населявали земите съседни на оногондурите. Сливат се през 6-ти век с оногондурите и кутригурите в държавата на Органа и Кубрат - Стара Велика България.
Много  историци смятат, че Крумовата династия води началото си точно от Кубер от български родове от Македония. Държавността, установена от Кубер в района,по всички немногобройни исторически факти продължава до окончателното обединение на сегашна Македония,(Куберова България), с България при Пресиян. Голяма част от родовете на местната аристокрация могат да бъдат проследени до десети век.

Наги Сент Миклош- българско златно съкровище.Български конник,държи пленник.

Археологическите проучвания в Македония показват наличието на български артефакти от 6 и 7-ми век.. В 808 г. при управлението на кан Крум,най-вероятно потомък  на Куберовия клон на рода Дуло, българските войски достигат Сяр. Cлед похода на хан Пресиян в 836 г., когато българите завладяват и беломорския град Кавала, Куберовите българи и български земи са напълно интегрирани в България.
 През 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на Михаил, най-възрастният син на Симеон Велики срещу брат му Петър, но Михаил умира и голяма част от тях се мести в град Никопол, недалеч от Арта в днешната област Превеза в Южен Епир.

Малая Перешчепина и Вознесенка.
Съкровището от с. Врап и Ерзеке в днешна Албания, е българско и е доказано от епохата на Кубер. Находките и предметите в него приличат на другите български съкровища от Дунавска България и Стара Велика България, и с тези, свързани с Кубрат и Аспарух, съответно в украинските села Малая Перешчепина и Вознесенка, с Наги Сент Миклош българско златно съкровище, с Преславското златно съкровище и находки от района на Плиска-Мадара-Шумен и Добруджа.

Наги Сент Миклош- българско златно съкровище.С християнски кръст.

* Според  автозомни анализи, които се считат за доста по-прецизни от тези на мтДНК и Y-ДНК, днешните българи са по-тясно свързани с македонци,албанци, гагаузи, румънци, жители на Северна Гърция,(които са погърчени насилствено българи), черногорци, сърби, косовари отколкото с останалите европейци.Като казвам,че българите се завръщат през 4,5,6,7 век в родните земи не говоря празни приказки.Следва да отбележа също, че само около 2% от гените на българите са привнесени от района на Централна Азия,(Антропологични и генетични проучвания на българите- Уикипедия),за да опровергая окончателно всякакви татрски и други азиатски,антибългарски теории.


**
История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852).Васил Н. Златарски.
- От тук   са вървели всички нападения на хуно-кутригурските орди и особено през голямото нашествие на хан Заверган в 558 г., когато той прехвърлил своята пехота и конница по замръзналия Дунав.

Малая Перешчепина и Вознесенка

Едновременно с движението на Исперих и неговата орда от североизток навътре на Балканския полуостров с цел да се закрепи и да основе държава във владенията на империята е вървяло друго едно подобно движение от северозапад на полуострова почти със същата цел, в което главна роля играл така също един българин със своята дружина. Ние тук разбираме за българина Кубер, за когото вече по-горе споменахме, като го изтъкнахме за четвъртия син на Кубрат и който се бе поселил в Панония.
Наскоро след поселението му в Панония в аварската държава почнало едно силно брожение между потомците на многобройните ромейски граждани, откарани в разни времена в плен от аварите.
 Според разказа в Чудесата на св. Димитър Солунски, тия пленници се смесили с българи, авари и други народности и тяхното поколение образувало „безброен и грамаден народ”, който чрез православната вяра и животворното кръщение възприел и пазил традициите и стремежите на своите родители.
 След, като се освободил от хагана, Кубер с цялото население преминал Дунав, спуснал се на юг в пределите на Византийската империя и завзел Битолското поле, наричано тогава Керамисийско поле, дето е вече живяло в това време славянското племе драгувити, без да срещне някой отпор от страна на Византия, което се обяснява с това, че тъкмо тогава арабите обсаждали столицата на империята.



 Кубер намерил за добре да влезе непосредно в споразумение с императора, за която цел изпратил пратеници да преговарят на следните условия: да му се разрешело да остане на завзетата територия „заедно с населението, което се намирало с него, като искал да бъде заповядано на близките драгувитски племена да му доставят припаси в достатъчно количество” . Условията на Кубер били приети, понеже цариградското правителство не е имало никаква възможност да води борба и не искало да въоръжава против себе си тоя неканен гост. Кубер останал с народа си на Керамисийското поле доста дълго време, защото новите поселенци получили името керамисийци, които се считали като отделно.



По тоя начин ние виждаме, че едновременно на двете противоположни покрайнини на Балканския полуостров възникнали две Български държави, начело на които стояли представители на една и съща нация- българската.

В един от надписите на Мадарският Конник се споменава следното:
 "...на българите ...и дошъл при Тервел. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха в кисиниите си (селищата си) ...негов един ...чрез договор вождът Тервел даде на императора ...5 хиляди ...императорът заедно с мене победи добре".
Очевидно аналогията е, че Кубер като Син на Кубрат е бил брат на Аспарух, и оттам Тервел е племенник на Кубер. 
С „моите чичовци” се означават очевидно братът на Аспарух - Кубер и неговото семейство. 
Употребата на названията „България” и „българи” е ясно доказателство за това, че въпреки смесения характер на народа, доведен от Кубер в него е преобладавал българският елемент. 

***
Албания, наричана още и Кавказка Албания е историческата държава, възникнала през 1 век пр.н.е на територията на Северен Азербайджан и Южен Дагестан, и заемала земите на север от река Кура до Каспийско море на изток.За пръв път кавказките албанци се споменават по времето на Александър Велики. През 331 пр.н.е те се сражават против армията на Алкесандър на страната на персите в битката при Гавгамела, като част от войските на Атропат, персийския сатрап на Мидия.
През 66 пр.н.е кавказките албанци отново се споменават по време на походите на Помпей Велики. Преследвайки Митридат Евпатор, през Велика Армения Помпей достига Кавказ и в края на годината разполага войските си на зимен лагер на река Кура, на границата на Армения и Албания,където по източните папируси албанците го спират.Други неща пишат римските "политолози-историци".


АрменияКолхидаИберия и Кавказка Албания в Античността.

В свой надпис Октавиан Август споменава за „съюзните“ отношения с царете на Албания, както и с тези на Иберия и Мидия. Има безброй исторически сведения за съседския живот на албанците и аланите, и  надпис на брега на Каспийско море.  Бедствия, които върхлетяли Армения през 3 век, а също така и персийските нашествия, накарали много арменци да потърсят убежище в Кавказка Албания.
В Кавказка Албания християнството става държавна религия в началото на 4 век, когато цар Урнайр е покръстен от арменския просветител Свети Григорий.
Абас е първият автокефален католикос на Албанската църква, която е в тесни връзки с Арменската църква. На събора през 705 година е сключена църковна уния между двете църкви и албанския (агвански) католикосат става подразделение на Арменската църква. Агванският католикосат просъществувава до 1836 година, а арменския остава богослужебен език на удините (потомци на албанците) до края на 20 век.
 През размирните 5,6 и 7- ми век,голяма част от албанците участват в походите на бългро-хуните и аланите на изток.
 „История на страната Алуанк“ от армено-албанския историк Мовсес Каганкатваци (Каланкатуаци)  е основен източник по история на Кавказка Албания (на староарменски Алуанк, на новоарменски – Агванк) . Този паметник съдържа уникален образец от армено-албанска поезия.                                                                       

Проф.д-р Иван Микулчич в своя труд "Средновековни градове и твърдини в Македония" е направил един почтен научен анализ на наличните писмени източници - византийски, български, сръбски и западно-европейски средновековни хронисти и историци, както и на данните от археологическите разкопки на територията на Македония. Авторът е професор в Института за история на преустройството и археологията във философския факултет на Университета в Скопие и се смята за един от водещите македонски изследователи на Средновековието. 
Авторът достига до интересни научни резултати от изключително значение за българската средновековна история.
Автора дава едни доста интересни данни (включително и за българските историци) а именно, че територията на днешна Македония във вековете на създаването и укрепването на българската държава е била ненаселена земя. Според д-р Микулчич след най-жестоките варварски нападения между III-V , население напуснало укрепените селища в нашите краища и се изселило в Солун, Цариград и Анатолия". 
  Микулчич пише за пълното отсъствие на археологически, материални следи за присъствие на славяните в нашите краища в VII, VIII и по-голямата част от IX век".
Според проф. Микулчич първите заселници в Македония били българите на Кубер.Тези българи били заселили Битолското и Прилепското поле, и създали една полунезависима държава, като след време - твърди Микулчич - заела територия до Корча и Елбасан (днес в Албания). Това означава, че с българи са били населени и полетата на Ресен и Охрид.
От Куберовите Българи, са останали редица древнобългарски имена и находки, които правят тази земя не по-малко наситена на българско културно наследство, отколкото Мизия и Тракия. Почти няма град в Македония, който да не е получил българско име, и не е захвърлил старите гръко-римски названия. 

****По-късно,Куберова България, държавата в сегашна Македония започва се нарича "Берзилия", по-името на българското племе берсили, което явно е било водещо.
Берсилия е древна сарматска държава, на чиято територия се намират крепостите Булгар-Балк, Беленгар, Семендар и други. 
Берсилите са сроден на българите народ, населявал земите съседни на оногондурите. Сливат се през 6-ти век с оногондурите и кутригурите в държавата на Органа и Кубрат - Стара Велика България.
 Изглежда голяма част от  българите, които е водил Кубер са били българи-берсили. Струпването на берсили по долината на р. Места и по Средните и Западни Родопи е били толкова плътно за онова време, че към края на VII в. и началото на VIII в. тук има вече имаме известия за страната Берсития,Берзития (Велзития).
 За България- Берзития, научаваме от гръцките автори от това време. 
Теофан Изповедник (VIII в.) пише в своите “Хроники” за ромейски поход срещу българите по времето на кан Телериг (768-779 г.).
Теофан пише: “През октомври 11 индиктион Константин (741-775),  получи от своите тайни приятели в България съобщението, че архонтът на България е изпратил една 12 000 хилядна войска и боили, за да завземат Берзития...".

                                                                         ........................................

 Но,да се върнем на въстанието.
Подготовка на въстанието не е извършена,защото непредвидено, то избухва един месец по-рано.
На 7 септември 1913 година долнодебърският байрактар Селим ага е заграден от сръбски войски в Пешкопия. На помощ му идват отряди от албанските и българските села, но пристигат още сръбски войски и започва голямо сражение, след което въстава цяло Дебърско.
Българските и албански чети освобождават Дебър.
 Два сръбски полка се спасяват с бягство, а 420 войници са пленени. В града е установена българо-албанска власт.
Въстаниците прогонват сръбските войски и администрация и от Стружко и Охридско. Четвърти сръбски полк е пленен заедно с всички офицери. Няколко сръбски оръдия са пленени в Охрид, където четите на Петър Чаулев и Павел Христов влизат  на 12 септември призори. Жителите ги посрещат възторжено. Целият град е окичен с български знамена. На състоялото се събрание е учредена временна българска управа. В нея влизат Лев Огненов, Иван Групчев,Павел Христов,Лев Кацков,Петър Филев, и други видни граждани. Отслужен е тържествен молебен, на който присъства цялото охридско гражданство. По същия начин е установена българска революционна власт в Струга и в околните села.
 На 15 септември 1913 г. в Охрид се събират няколко хиляди въоръжени въстаници. На състоялия се воеводски съвет за главнокомандващ на всички въоръжени сили е избран Петър Чаулев. Взето в решение въстаниците незабавно да тръгнат към Битоля и Кичево. По искане на сърбите гръцки войски са преминали границата и са завзели град Поградец в южния край на Охридското езеро. Чаулев веднага изпраща един български учител да предупреди гръцкия командир да се оттегли с войските си или ще бъдат нападнати. Гръцките войски се оттеглят.
 На 11 септември е издаден кралски указ за мобилизация допълнително около 100 хиляди войници.
В помощ се изпращат и четите на Черна ръка, на Василие Търбич  и другите сръбски войводи - Йован Долгач, Дано Стоянов, Михаил Йосифов, Божко Вирянец, да тръгнат с отрядите си към Кичево.
На път за Кичево въстаническите чети се срещат с настъпващите сръбски войски при прохода на Изток планина, на пътя между Ресен и Охрид. Сражението продължава две денонощия (17 и 18 септември). Четири пъти сръбските войски тръгват в настъпление и всеки път са отблъснати от огъня на българските въстаници. Позициите се защитават предимно от четите на Антон Шибаков и Нестор Георгиев. Но сръбските войски нападат с големи сили, като вкарват в боя оръдия и картечници, което принуждава въстаниците да отстъпят на юг към Галичица. Много жертви падат и от двете страни.
  Четата на Петър Чаулев в ожесточен бой разбива сръбските войски при село Иванчища и на 17 септември превзема Кичево. Цялата територия на изток от Черни Дрин и Охридското езеро е свободна. Сръбските войски обаче получават значителни подкрепления от артилерия и предприемат настъпление по всички фронтове. На 18 септември въстаниците се оттеглят на юг от Кичево към Галичица планина между Охридското и Преспанското езеро. На 18 и 19 септември тежки боеве се водят при Голак планина. Тук в помощ на сръбските части идват гръцки войски от юг. На 19 септември селата около Охрид са превзети и опожарени от сръбски чети. Сърбите влизат и в самия град. Всички въстанически чети, български и албански, на 20 септември отстъпват на запад към Голо бърдо, за да охраняват прохода, през който въстаниците се изтеглят на албанска територия. Същия ден ръководителите на ВМОРО узнават, че албанските чети от Дебърско са разформировани и въстаниците заедно със семействата си отстъпват към Албания. Тогава Петър Чаулев дава заповед за разформироване на българските въстанически чети и трансформирането им в малобройни хвърчащи отряди, всеки с отделен войвода.


След четиридневни сражения с редовна сръбска войска въстанието е жестоко потушено.При потушаване на въстанието сръбските войски и чети извършват масови насилия и убийства.В Охридска околия са изгорени до основи 80 села, а в района между Охрид, Дебър и Гостивар изцяло или частично са опожарени около 180 села.


В Охрид са убити осем свещеници, петима учители и около 150 български граждани. Избити са и около 500 турци и албанци. Къщите в цели квартали са разрушени като принадлежащи на бунтовници. Голяма част от избитите са хвърлени в дълбокия сух кладенец до Имарет джамия. След това кладенецът е затрупан с камъни. Стотици охридчани са хвърлени в затворите.
Дебърско, е също подложено на жестоко опустошение. Градът е почти напълно разрушен. Опожарени, ограбени и обезлюдени са десетки села. При отбраната на Дебър загиват над 300 души четници. Избити са и стотици невинни жители. Жени и деца са хвърляни в огъня, а мъжете, наредени в редици, са избивани с картечници.
В Кичево и Кичевско са избити над 100 души български и албански първенци. Освен това като съмишленици на въстаницитв над 150 души са жестоко бити. Вследствие на побоя 17 от тях умират. В село Пласница, Кичевско, са убити 46 души селяни и 5 къщи са изгорени. В село Гявато са убити над 40 души и труповете им са хвърлени в кладенците.
Насилия са извършвани и в невъстаналите райони на Вардарска Македония. В Кочанско са убити 201 души и 107 са жестоко изтезавани.



В Царевоселско са убити 212 души, като 87 от тях са обявени за безследно изчезнали. В Пехчевска околия броят на убитите българи възлиза на 134 души. В Битоля след жестоки мъчения са осъдени на дългогодишен затвор 46 видни български граждани, между които 11 свещеници.
Над 30 хиляди души българи от тази част на Македония бягат към България. Хиляди албански бежанци намират подслон в Албания.

ЛИТЕРАТУРА:
„История на страната Алуанк“ - Мовсес Каганкатваци (Каланкатуаци) .
Надпис Октавиан Август;
Агванският католикосат;
Македония. История и политическа съдба, ІІ том. Знание, 1996. ISBN 954-621-104-4. с. 42.
 Македония. История и политическа съдба, ІІ том. Знание, 1996. ISBN 954-621-104-4. с. 43.
 85 години от Охридско-Дебърското въстание, Йосиф Разсуканов, в-к "Македония", брой 33, 16 септември 1998 г.
 Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912-1915, София, 1981.
Чудесата на св. Димитър Солунски ;
Проф.д-р Иван Микулчич в своя труд "Средновековни градове и твърдини в Македония";
История на България, Том 1, Автори Иван Ангелов Божилов, Васил Тодоров Гюзелев, Цветана Георгиева, Николай Генчев, Стойчо Гръвчаров, Издател Анубис, 1999, стр. 96.
Албания и албанците. Етнография
Кратка история на Албания, 1912 – 1991;
Малкълм, Ноел. Кратка история на Косово, Произход на сърби, албанци и власи, 2001, второ издание след 1998.
Антропологични и генетични проучвания на българите- Уикипедия;
Българските съкровища  Малая Перешчепина и Вознесенка, с Наги Сент Миклош";
Българското съкровище от с. Врап и Ерзеке в днешна Албания;
Теофан Изповедник (VIII в.)  “Хроники”;


Забранената история на траките.

Еньовден е тракийски орфически празник с корени преди 7-8000 години.

Славяни и тюрки са лингвистични групи,арийците са етническа група,а семитите трудно мога да определя.

Тракиецът Велизарий Флавий е най-великият пълководец на Източната Римска империя.

Южна Осетия върна историческото си име- Алания.

Боспорското царството и Понтика на тракийския Цар Митридат VI Евпатор Дионис,Атила и Ирник от рода Дуло и Велика България.

Цар Калоян-император на България и Румъния,преди 812 години разгромява рицарите кръстоносци на латинският император Балдуин I,а него пленява.

Подмяната на населението на Европа не е откритие на Брюксел и Берлин,а е стара семитска практика.

Сабазий/ Дионис и Орфей са първоизточник за много религии.

Народът от бреговете на Черно море,арийците,синеоките и календарът на българите.

НАЙ-ДРЕВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Най-после я забелязаха и в Европа.

Африканските нашественици - Гърците, са откраднали от Траките историята,културата,религията,науката и всичко каквото са успели.

Света равноапостолна княгиня Елена,първата руска светица,е най страшната грешка на цар Симеон Велики.

Сказание от българския епос на Император Атила от рода Дуло.

Арийската връзка-Тракия,Мизия,Персия и България?

Забранената история на България.

Забранената писменост на България.

Забранената българска история на Крим.

Забранената обединена България.

Забранената история на България за Одринското споразумение,Цариградският и Ангорския договори с Турция.

 Забранената история на България.Нова подмяна на българската история и археология и неглижиране на истината.

Руско-турска освободителна война и Освобождението на България от турско робство и още нещо.



Антихристът в действие срещу Исус Христос. Християнството отново под удари.

Чърчил и Великобритания са използвали химическо оръжие срещу руски войници пише The Daily Mail .


Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.